Изкуството да бъдеш баща!

Йовко Филев

„Аз съм мъж, съпруг, родител, баща – роли, които всеки човек има в живота си. Животът е шарен и върви забързано и неусетно. Всеки ден се срещаме с различни предизвикателства, те ни формират като хора, променят ни, изграждат мирогледа ни, обогатяват ни, черпим опит и понякога имаме шанса да се поправим, ако сме допуснали грешка. А както всички знаем, няма съвършени или безгрешни хора. 

Най-голямата и значима победа в моят живот е появата на моите три прекрасни деца – Беатрис, Сияна и Йоана. Аз станах татко. 

Да бъдеш родител наистина е най-невероятното нещо, което може да ти се случи. Да си баща на три момичета, още повече. Въпреки гордостта, че си създал нещо толкова красиво, нежно и крехко, се чувстваш отговорен за толкова много неща в живота на своите малки принцеси.

Преди за първи път да стана баща, вярвах, че съм подготвен, а и тайно си мислих онези клишета „нали децата си имат майка, те са момичета и жена ми най-добре ще се грижи за тях, ще ги разбира в ежедневието, ще им помага във възпитанието, ученето, израстването им”. Децата ни бяха малки и аз вярвах, че ролята на  майката е тя да бъде основният източник на грижи и пример за детето. Наблюдавах, че постепенно нашите принцеси започват да свиква с нейните реакции в различните ситуации в ежедневието. Тя е родителят, който откликва на всяко желание на детето, на всяка негова нужда, човекът, който отговаря и за дисциплината, така да го кажа определя правилата. 

Много бързо обаче осъзнах, че не желая да бъда приеман от децата си само като банкомат или само като работещия татко и че отговорността към децата ни съвсем не може да е дело единствено за съпругата ми. 

Разбрах, че щастливото семейство се случва, тогава когато в света на малкия, растящ човек, активно участие взимат и двамата родители, мама и татко и тогава започнах да се включвам във всичко: първоначално със смяна на памперси, къпане, после започнах да чета приказки или да ги доразказвам по мой си начин, включвам се в съвместните ни игри и семейни разходки, участвам във възпитанието им, запознавам се и подкрепях интересите на децата си, знам кои са приятелите им в градината или в училище.

Започнах активно да участвам в живота на децата си и техните реакции и въпросите им ми показаха колко важна за тях е и моята фигура на родител и баща. За мен също е много хубаво и ценно, че съм близък с децата си.

В забързания ни и напрегнат живот голяма част от обществото ни забравя колко важна част заема бащинската фигура във възпитанието и порастването на едно дете, а и в семейството изобщо. Ролята на таткото в отглеждането на детето съвсем доскоро изглеждаше доста пасивна и скучна. Докато животът на жената се променя коренно с идването на малкия човек на бял свят, то бъдещият татко изглежда малко встрани от огромната задача да се отгледа и възпита новият член на семейството – както в ангажиментите, така и в радостите, които я съпътстват.

В това време всяка мама, особено ако става въпрос за първо дете, се учи на родителство, а после успешно го практикува като за двама!

Много мой познати разчитаха до голяма степен на подкрепата на баба и дядо, и сякаш в един момент не познаваха децата си, прехвърляйки собствените си отговорности с различни оправдания. Трябваше да минат години, за да стане ясно, че тази схема не ощастливява никого в семейството. Децата им пораснаха и сега от позицията на опита, поглеждайки назад споделят със съжаление за изгубеното време. Някои татковци на второ или трето дете имаха шанса да поправят това и да инвестират в децата си време и подкрепа. 

Съвременният мъж, трябва да осъзнае важната, нелеката задача и отговорност, която има към децата и семейството си и да пребори закоравели клишета и предразсъдъци по темата. За да имаме здрави, сплотени семейства, добри, щастливи и възпитани деца, усмихнати и спокойни съпруги, ние, активно трябва да участваме в света им, и да ги даряваме с време, внимание, понякога напътствия, подкрепа и най-важното безгранична любов. 

Бащите, които по една или друга причина (характер, възпитание) са се включвали във възпитанието на детето, могат да отбележат, че техният наследник се радва на много по-добро самочувствие, умения да учи, успеваемост в училище, желание за изучаване на света и спокойна самоувереност в сравнение с децата на по-консервативно настроени бащи.

А майките, които имат подкрепата на своите съпрузи, разполагат с повече време за професионално и лично развитие. Така, стъпка по стъпка с действията си, ние мъжете, всъщност показваме на децата си добрият пример.

Съвместната отговорност, положителното отношение, грижа и зачитане на всеки член от семейството, дават добрият пример и допринасят за изграждането на по-здраво общество. А за себе си, мога да кажа, че бащинството ме промени, то ме направи  по-силен, по-отговорен и по-пълноценен като личност. Чувствам се щастлив, да съм ангажиран във възпитанието, израстването и развитието на децата си. И накрая ще завърша с един цитат от Малкият принц  „Ако не възпиташ добре децата си, няма особено значение, какво друго правиш”, нещо в което наистина вярвам днес. Отделете от своето време и внимание на децата си днес, за да сте щастливи и горди в бъдеще с тях!“

„Най-забележителното качество на всеки баща е как той се отнася към децата си, когато никой не го гледа” – Дан Пиърс