Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

бащите на талантите

„Гениалността е 1% вдъхновение, а останалото е труд“, казал Томас Едисън в момент на прозрение. Родителите най-често имат заслуга в насочването на трудолюбието и вдъхновението в посока, водеща до успех, удовлетворение и признание. Интересно е да видим какъв дял имат бащите в подкрепата и развитието на талантите на децата си, още повече, че историята е пълна с примери за бащи, уловили и развили таланта на децата си благодарение на съсредоточаването върху 99-те процента труд, необходими за успеха.

Леополд Моцарт

Leopold_MozartЛеополд Моцарт, самият той отличен музикант и композитор, рано забелязал силния интерес на детето си към музиката. Леополд поел музикалното възпитание на своя син още от 4-годишната му възраст и организирал и провеждал неговите ежедневни занимания с цигулка през годините докато расте. Отдадено се грижил турнетата и концертите да бъдат пред подбрана публика, която също да оцени таланта на детето-чудо. Едва ли бъдещият гений Волфганг Амадеус Моцарт е съзнавал усилията на баща си да му предаде всичко, което знае за музиката, но благодарение на трудолюбието и амбициозността му е останал в историята като автор на едни от най-прекрасните музикални шедьоври.

Баща му Леополд остава по-известен с постиженията си като музикален педагог – до средата на XIX век трудът му „Опит за систематично обучение и свирене на цигулка“ е популярно ръководство за учителите по цигулка. В свои бележки Леополд е записвал всеки фантастичен успех на сина си и си личи, че въпреки обожанието и възхищението към собственото си дете, се е стремял да го възпитава и в упоритост, като непрекъснато е повишавал изискванията си и не е забравял да бъде критичен. Вероятно в записаното от бащата на гения може да се открие частичка от магията да превърнеш детето си в световно признат талант, поне в света на класическата музика.

 

Робърт Дарвин

Robert_Darwin

Макар и причисляващ се към идейното течение на свободомислещите, извън своите некомформистки възгледи д-р Робърт Дарвин изглежда е имал сложни отношения със сина си Чарлз. Това обаче не го отказвало да го подкрепя в начинанията, дори когато не бил съвсем съгласен с неговите интереси. Влечението на малкия Чарлз към естествените науки е причина днес всеки да го разпознава като автор на теорията за еволюционното развитие, но това не се вписвало в плановете на баща му за неговата реализация. Бащата лекар съвсем естествено виждал и сина си с тази професия, но в трети курс Чарлз прекъсва своето обучение. Въпреки раздразнението си от тази промяна, д-р Робърт Дарвин не се отказва от плановете за добро образование за сина си и го изпраща да учи богословие, преценявайки, че вероятно за него е подходящо да стане пастор, а не лекар. Въпреки високия си успех в тази дисциплина, младият Чарлз Дарвин не се отклонява от своята страст, което го довежда до качване на борда на кораба „Бийгъл“, който осъществява една от известните експедиции в света на науката. Вероятно дядото на Чарлз – Еразъм Дарвин, лекар, който също работил върху идеи за произхода на видовете, е предал в гените на потомците си вълшебната искра на откривателството.

Д-р Робърт Дарвин първоначално не бил съгласен Чарлз да зареже кариерата на проповедник и да скита по света, за да събира образци на буболечки и раковини, но в крайна сметка премислил и дал разрешение за пътуването. Неговата морална и финансова подкрепа за начинанието позволили на младия Чарлз да види едни от най-невероятните кътчета на света и да изследва едни от най-чудните растения и животни.

 

Каспар Гьоте 

JohannCasparGoethe
Определян от мнозина като честен, педантичен и сдържан човек, Каспар Гьоте се отличавал с жажда за знания, която успял да предаде на своя син Йохан Волфганг Гьоте. Лично се ангажирал с образованието му и се погрижил да получи добри знания по музика и живопис, да овладее 5 чужди езика (френски, английски, италиански, латински, гръцки) и да опознае естествените науки. В дома на Гьоте книгите заемали важно място и цялото семейство били запалени читатели – библиотеката им съдържала около 2000 тома. Като бивш адвокат, бащата се опитва да насочи сина си към правното поприще, но младият Йохан предпочел да ходи на театър, да пише стихове и да се влюбва – всичко, което осмисля живота на младежите на неговата възраст, но при него довело и до написването на книгата „Страданията на младия Вертер“.

И днес концепциите в произведенията на Йохан Гьоте оказват влияние на европейската и световната култура –много книги и филми и днес преразказват и доразказват историята на Фауст. Може би тайната на богатото въображение на Йохан и елегантният начин да говори за нещата от живота се крият във времето, което е прекарвал с баща си в огромната библиотека на фамилията Гьоте.

Ива Живарова