Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Бащите социална случайност ли са?

LUIZAЛуиза Шахбазян има бакалавърска степен по психология от университета в Шефилд и магистърска степен по когнитивна наука от Нов български университет. Съавтор е на наръчника УЧИЛИЩЕТО КАНИ БАЩАТА: НАЧАЛОТО НА ЕДНО ОБЕЩАВАЩО ПАРТНЬОРСТВО.

Американската антроположка Маргарет Мийд, работила не толкова отдавна – до 1978 г., казва: „Бащите са биологична необходимост, но социална случайност“ и тази позиция се споделя и до днес от мнозина професионалисти, които работят с деца. На пръв поглед жената е родена за ролята на майка, докато при мъжа родителството е по-скоро второстепенна задача, която е несвойствена за неговия пол и неговата социална същност.

Тази идея се подкрепя от много професионалисти, които работят със семейства в рамките на образованието и здравеопазването. В изследване, проведено от Асоциация „Родители“ и Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ през 2013 година сред 185 професионалисти, повече от 50% изразиха съгласие с тезата, че обикновено бащата не може да отговори на нуждите на детето толкова добре, колкото майката. Вероятно този тип нагласи са причината родителите, участвали в изследването, да оценят училището и здравните заведения като дискриминативни по отношение на бащата.

Всъщност бащите не са много по-различни родители от майките. Бащите на новородените показват емоционални реакции, които са много близки до тези на майката и използват тон и височина на гласа като тези на майката (Yogman, 1981). Когато бебето плаче, мозъкът на майките и на бащите реагира по много сходен начин, макар че жените имат тенденция да са по-експресивни в поведението си. Мозъкът на бащите много бързо се специализира и има части, които са чувствителни само към сигналите на собствените им деца (Kuo, Carp, Light, & Grewen, 2012). В рамките на първите две седмици бебето също научава гласа на баща си и умело го различава от гласа на другите мъже. Привързанността между детето и бащата е много интензивен процес и стартира след самото раждане, а дори и преди това.

Тези наблюдения допълнително потвърждават, че „специалната квалификация” на жената за родител, която определя предпочитанието към майката за грижите за децата, е в много по-голяма степен придобита и развита вследствие на социалния опит, отколкото е вродена еволюционна даденост. Както при майките, така и при бащите, има няколко фактора, които оказват влияние върху техния начин на отглеждане на деца. Един от тях е предварителното въвеждане в родителството – грижа за по-малки братя и сестри, наличие на ролеви модели, разговори с партньора, с родители и професионалисти, участие в обучения. Подготовката за родителската роля намалява стреса, предизвикан от родителството, и увеличава личното и семейното благополучие.

Друг фактор е подкрепата, която мъжът или жената получават от хората около тях и обществото като цяло в привикването с новата роля на родител (Gage & Christensen, 1991). Колкото по-силна е подкрепата от околните, толкова по-уверени и способни са майката и бащата. Самата подкрепа може да се изразява просто във вяра в силите и способностите на родителите. От друга страна, недостатъчната подкрепа предизвиква отдръпване от родителската роля, високи нива на стрес, усещане за неудовлетвореност и депресия у родителя (Brody et al., 1994).

Редица изследвания доказват, че позитивното включване на бащата като активен родител оказва значително влияние върху съзряването и на самия баща, върху неговата партньорка и най-вече върху физическото, емоционално, интелектуално и социално развитие на децата в семейството (Allen & Daly, 2007). С други думи, всички страни са облагодетелствани от таткото в семейството, включително самият той. Децата с активни бащи по-рядко стават обект на физическо и сексуално насилие, а и самите те по-рядко в по-късен етап от живота си се превръщат в насилници. Те формират по-здравословни нагласи към пола и сексуалността си, които им помагат да израснат като уверени и грижовни партньори и родители.

По отношение на здравето, децата с ангажирани бащи по-рядко страдат от астма, затлъстяване или стават жертва на инциденти, а в юношеска възраст по-рядко злоупотребяват с наркотични вещества. Активността на бащата намалява риска детето да страда от депресия и тревожност и спомага за изграждането у него на издържливост на стрес и разочарования. Когато играта с бащата е енергична и непредвидима, или така наречените „груби игри“ – боричкане, скачане, търкаляне, тя поражда силни емоции у детето – вълнение, щастие, страх, които то трябва да регулира, за да са съответстващи на играта, и да се успокои, когато играта свърши. С всяка следваща игра детето се учи все по-добре и по-добре да се справя с тази регулация, което засилва про-социалното поведение и намалява агресивните прояви и проблемите с дисциплината.

Важно е да се отбележи, че кампаниите за насърчаване на активното участие на бащите в живота на детето в САЩ, Канада, западна Европа, а отскоро и в България показват, че бащите нямат нужда да бъдат мотивирани, а да бъдат подкрепяни, като ролята им се признава и им се предлагат повече възможности за включване, за да имат възможност да развият уменията си и увереността си като родители.

 

 

Dete na Mqstoto

статията е предоставена от списание Практическа педиатрия - http://prakticheska-pediatria.net/

Списание “Практическа педиатрия” е специализирано научно издание, предназначено за педиатрите и за общопрактикуващите лекари с педиатрична практика.Списание „Практическа педиатрия за родители“ е ново издание с информация за родителите относно здравните грижи за децата, негови автори са най-добрите български педиатри. Разпространява се безплатно в детските градини, както и чрез кабинетите на педиатрите и общопрактикуващите лекари в София и големите градове.