Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Бащината обич и детското развитие – история и съвременни данни

Все по-често се говори за значението и на двамата родители за това едно дете да расте здраво и щастливо – и въпреки че може да звучи клиширано, е напълно вярно. Добре известни са редица проучвания, които доказват колко важна е ролята на майката в живота на детето. Но колцина биха могли да цитират солидно изследване за значението на бащината обич и нейното влияние върху детското развитие? Предлагаме на вашето внимание едно задължително четиво по темата.

6_Da_celunesh_kolqno_za_da_mine (Copy)

На снимката: татко Милен Метев и неговите деца

 

Автор: Ronald P. Rohner, Center for the Study of Parental Acceptance and Rejection, School of Family Studies, University of Connecticut, Storrs, Connecticut

 

Шест типа проучвания свидетелстват, че понякога бащината обич, наравно или дори в по-голяма степен от майчината, обяснява вариацията в специфични постижения или резултати на децата и възрастните. Понякога обаче, когато влиянието на майчината обич е контролирано (чисто статистически), единствено бащината обич е статистически свързана със специфични аспекти на развитието и приспособяването на поколението. Признаването на тези факти бе замъглено исторически от културалното конструиране на бащинството в Америка.

Изследвания сред всяка голяма етническа група в Америка (Rohner, 1998b), в десетки нации по света и сред няколко стотин общества в две големи кроскултурни проучвания (Rohner 1975, 1986, 1998c; Rohner & Chaki-Sircar, 1988) показват, че децата и възрастните навсякъде – независимо от различията в раса, етническа принадлежност, пол или култура – са склонни да реагират по еднакъв начин, когато преживяват себе си като обичани или необичани от своите родители. Огромен брой изследвания върху родителското приемане и отхвърляне обаче се концентрира върху майчината обич. Доскоро възможното влияние на бащината обич до голяма степен бе игнорирано. Тук се концентрирам върху доказателствата, които показват влиянието на бащината обич и връзката ѝ със социалното, емоционалното и когнитивното развитие и функциониране на децата, подрастващите и възрастните. Освен това се фокусирам главно, но не само, върху семейства, за които е налична информация както за бащите, така и за майките – или за възприятието на децата и младежите за родителството както на техните бащи, така и на техните майки. Главната ми цел е да идентифицирам доказателства за относителния принос на бащината обич за развитието на поколението в сравнение с майчината обич.

Дефинирам бащината обич в термините на бащинско приемане и отхвърляне, тълкувани според теорията за родителското приемане-отхвърляне[1]. Бащиното приемане включва такива чувства или поведения (или възприятието на детето за тях) като бащинска грижа, топлота, привързаност, подкрепа, комфорт и загриженост. От друга страна, бащиното отхвърляне се дефинира като реалното или възприето отсъствие или оттегляне на тези чувства и поведения. Отхвърлянето включва такива чувства като студенина, безразличие и враждебност към детето. Бащиното отхвърляне може да се изрази в поведението чрез липса на привързаност към детето, физическа или вербална агресия или пренебрегване. Бащиното отхвърляне може да бъде и недиференцирано, т.е. детето да чувства, че баща му (или значимата обгрижваща мъжка фигура за детето) не се интересува от него, не го иска или обича, въпреки че липсват видими поведенчески индикатори, показващи че бащата се държи пренебрежително, не показва привързаност или пък е агресивен към него. Майчината обич (майчиното приемане-отхвърляне) се дефинира по същия начин.

Бащинството и майчинството са културални конструкти

Широко разпространеният културален конструкт за бащинството в Америка, особено преди 70-те, има два елемента. Исторически, според първия елемент бащите са неефективни, често некомпетентни и дори биологично непригодни за отглеждането на дете (майчинският контрапункт е, че отглеждането на деца е генетично заложено на жените). Според втория елемент влиянието на бащите върху развитието на децата не е важно или най-много по-странично и индиректно (майчинският контрапункт е, че майчината обич и компетентната майчина грижа осигуряват всичко, от което детето се нуждае за нормално и здраво развитие). Тъй като изследователите са интернализирали тези културни вярвания като свои собствени, бащите са били игнорирани от популярната поведенческа наука до края на 20 век. През 70-те и до 90-те години обаче се случва революция в признаването на бащите и влиянието на тяхната обич върху детското развитие. Изглежда, че тази революция се дължи на три взаимносвързани линии, които съм обсъждал в други публикации (Rohner, 1998a). Общият ефект на тези влияния е да се привлече внимание върху факта, че бащината обич понякога обяснява уникална, независима част от вариацията в специфичните детски постижения – дори в по-голяма степен от дела, обясняван от майчината обич. Всъщност, няколко скорошни проучвания показват, че бащината обич е единственият значим предиктор на някои специфични постижения след изключването (чисто статистически) на влиянието на майчината обич.

Проучвания, показващи влиянието на бащината обич

Шест типа проучвания (обсъдени по-подробно в Rohner, 1998а) показват силна връзка между бащината обич и аспекти от развитието на децата.

Проучвания, разглеждащи само вариациите във влиянието на бащината обич

Много от изследванията, проучващи влиянието на вариациите на бащината обич, се занимават с една от двете теми: развитие на ролята на социалния пол, особено на синовете, и бащината въвлеченост. Изследванията на развитието на ролята на социалния пол изпъкват очевидно през 40-те и това продължава до 70-те години на миналия век. Обикновено изследователите оценявали мъжествеността на бащите и техните синове и след това корелирали двата резултата. Първоначално много психолози били изненадани, че от тези изследвания не произлизали никакви консистентни резултати. Но когато изследвали качеството на връзката баща-син, открили, че ако отношенията между мъжествените бащи и техните синове били топли и любящи, момчетата наистина били по-мъжествени. По-късно обаче изследвателите открили, че бащината обич сама по себе си не води до разлики, защото „момчетатаотговарят на полово-ролевите стандарти на тяхната култура, когато техните отношения с бащите им били топли, независимо от това колко „мъжествен“ е бащата“ (Lamb, 1997, p. 9).

Бащината включеност е втората област, в която има многобройни изследвания, посветени на влиянието на вариацията в бащината обич. Множество изследвания заключават, че децата на бащи, които са по-включени в родителството, в сравнение с деца на по-невключени бащи, са по-когнитивно и социално компетентни, по-малко склонни към социално-полово стереотипизиране, по-емпатични, по-добре психологически приспособени и т. н. Но грижата за децата не е непременно същото нещо като загрижеността за тях. Разглеждането на тези изследвания детайлно показва, че не е просто бащината въвлеченост (т.е. директното взаимодействие с детето), бащата да е на разположение или неговата отговорност за детето, са факторите, които са свързани с тези позитивни резултати. Изглежда, че по-скоро качеството на връзката баща-дете – и особено качеството на бащината обич – е това, което води до най-големите разлики.

Бащината обич е толкова важна, колкото и майчината

По-голямата част от изследванията в тази категория се занимават с един или комбинация от няколко от по-долу изброените въпроси, свързани с децата, юношите и хората в ранна зряла възраст: (а) личностни проблеми и проблеми на психологическото приспособяване, включващи проблеми на Аз-концепцията и самооценката, емоционалната стабилност и агресия; (б) поведенчески проблеми, особено в училище; (в) когнитивни затруднения и проблеми с академичните постижения; (г) психопатология. Скорошни проучвания, използващи мултивариативни анализи, позволяват на изследователите да направят изводи за това, че поведенията на бащите и майките са значимо и по уникален начин свързани с тези резултати.

Работата на Young, Miller, Norton и Hill (1995) е едно от тези проучвания. Тези автори изследват национална извадка от 640 юноши от 12- от 16-годишна възраст. Те откриват, че възприеманата бащина обич и загриженост са предиктори за удовлетвореността от живота на техните синове и дъщери – включително и тяхното чувство за благополучие, колкото и майчината обич и загриженост.

Бащината обич е по-добър предиктор на специфични развитийни резултати при децата от майчината обич

С нарастването на популярността на сложните статистически процедури през 80-те и 90-те години на 20 в., все по-разпространени стават и откритията, че влиянието на бащината обич обяснява уникална, независима част от вариацията в специфичните развитийни резултати при децата и възрастните – в по-голяма степен от вариацията, обяснена от майчината обич. Изследванията, които правят тези заключения, се занимават с един или повече от следните въпроси, свързани с децата, подрастващите и младите хора: (а) личностни проблеми и проблеми на психологическото приспособяване, (б) поведенчески проблеми, (в) делинквентност и (д) психопатология. Например има все повече доказателства за това, че бащите са водещи за развитието на такива форми на психопатология като: злоупотреба с вещества (злоупотреба с наркотици и алкохол), депресия и депресивни емоции и поведенчески проблеми, включително разстройство на поведението и екстернализирани поведения (включващи агресия спрямо хора и животни, разрушаване на собственост, измамност и кражби) (Rohner, 1998c). Все повече се говори за ролята на бащите в етиологията на граничното личностово разстройство (устойчив модел на емоционална и поведенческа нестабилност, особено в междуличностните отношения и Аз-образа) и граничната личностова организация (не толкова тежка форма на гранично личностово разстройство) (Fowler, 1990; Rohner & Brothers, in press).

Изглежда, че бащината обич е свързана не само с поведенчески и психологически проблеми, но и със здравето и благополучието. Amato (1994) например открива в национална извадка, че възприеманата близост с бащите допринася значимо за щастието, удовлетвореността от живота и ниския психологически дистрес (т.е. за общото психично благополучие) на порасналите им синове и дъщери – в по-голяма степен от приноса на възприеманата близост с майката.

Бащината обич е единственият значим предиктор на специфични развитийни резултати при децата

През 90-те години няколко изследвания, използващи разнообразни мултивариативни статистически анализи, стигат до извода, че бащината обич е единственият значим предиктор на специфични резултати в детското развитие, след като бъдат премахнати влиянията на майчината обич (статистически). Повечето от тези изследвания се занимават с психологически и поведенчески проблеми при юноши. Например Cole и McPherson (1993) стигат до извода, че конфликтите между бащата и детето, но не и тези между майката и детето (във всеки случай влиянието на другите отношения е било статистически контролирано), били позитивно свързани с депресивни симптоми сред юношите. Освен това сплотеността между бащата и юношата е позитивно свързана с отсъствието на депресивни симптоми сред юношите. Тези резултати са консистентни със заключението на Barrera и Garrison-Jones (1992), че удовлетвореността на юношите от бащината им подкрепа е свързана с по-ниски нива на депресивни симптоми, докато удовлетвореността от майчината подкрепа не е свързана с подобни резултати. Barnett, Marshall и Pleck (1992) също откриват, че когато оценките на качеството на връзките майка-син и баща-син се въвеждат едновременно в регресионно уравнение, само връзката баща-син е значимо свързана с психологическия дистрес на вече порасналите синове (обобщена мярка на тревожност и депресия).

Бащината обич модерира влиянието на майчината обич

Малък, но нарастващ брой изследвания показва, че поведението на бащите модерира и е модерирано (т.е. взаимодейства си) с други влияния вътре в семейството. Очевидно обаче досега само едно изследване е проучило въпроса дали майчината обич има различни ефекти върху специфични резултати на децата в зависимост от нивото на бащината обич. Това изследване на Forehand и Nousiainen (1993) открива, че когато приемането от страна на майката е ниско, резултатите на бащиното приемане нямат значимо влияние върху когнитивните компетентности на децата и юношите. Но когато майчиното приемане е високо, резултатите на бащиното приемане оказват големи разлики: бащи с ниски резултати за приемане имат деца с ниски когнитивни компетентности, докато бащите с високи резултати за приемане имат деца със значително по-добри когнитивни компетентности.

Бащиното срещу майчиното родителство понякога е свързано с различни резултати за синовете, дъщерите или за децата като цяло

Много от проучванията в тази категория са публикувани през 50-те и 60-те години, а дори и по-рано. Много от тях могат да бъдат критикувани методологично или концептуално. Въпреки това доказателствата показват, че в бъдеще трябва да бъдат повдигани сериозни изследователски въпроси относно вероятността взаимовръзките между любящото родителство и резултатите на децата да зависят от пола на родителя и пола на детето. Три различни вида проучвания могат да бъдат открити в тази категория.

Първо, някои изследвания показват, че един модел на любящо бащино поведение и друг модел на любящо майчино поведение могат да бъдат свързани с един и същи резултат при техните синове, дъщери или при децата и от двата пола. Например Barber и Thomas (1986) откриват, че най-добрият предиктор за самооценката на дъщерите е общата майчина подкрепа (напр. похвали и одобрение), но и физическият израз на привързаност на техните бащи. Най-добър предиктор за самооценката на синовете обаче е компанията на техните майки (напр. споделени дейности) и продължителният контакт с техните бащи (напр. вдигането на момчетата с цел да ги предпазят или за забавление).

Второ, друго изследване в тази категория показва, че един модел на любящо бащино поведение може да е свързано с едни резултати за синовете и други резултати за дъщерите. Например Jordan, Radin и Epstein (1975) откриват, че бащините грижи са положително свързани със справянето на синовете на тестове за интелигентност, но не и със справянето на техните дъщери. Накрая, трети тип проучване в тази категория показва, че влиянието на един модел на любящо бащино поведение може да е в по-висока степен свързано с определени резултати при единия пол, отколкото при другия.Например Eisman (1981) открива, че бащината обич и приемане са в по-висока степен свързани с Аз-концепцията на дъщерите, отколкото на синовете.

Дискусия

Данните, поместени тук, са много малка частот голям обем от изследвания, показващи, че бащината обич е предпоставка не само за психичното благополучие на децата и възрастните, но и за много други психологически и поведенчески проблеми. Тези доказателства подчертават нуждата за включване и на двамата родители при провеждане на изследвания, както бащите (или други значими мъже, според случая), така и майките, а данните за вероятни бащини и майчини ефекти да бъдат анализирани поотделно. Само чрез разделянето на данните по този начин учените могат да различат кога и при какви условия бащиното и майчино отношение като фактор имат близки или различни ефекти върху специфичните развитийни конструкти при децата. Тази препоръка ясно се противопоставя на призива, който може да бъде видян в публикувани изследвания, да се сливат данните за родителските поведения на бащите и на майките.

Накрая е важно да отбележим няколко проблема и ограничения в съществуващите изследвания върху бащината обич. Например, въпреки че изглежда пределно ясно, че бащината обич има важен принос за развитието и психологическото функциониране на децата, не е напълно ясно какви генеративни механизми пораждат този принос. По-конкретно, не е ясно защо понякога бащината обич е свързана по-силно със специфични резултати, отколкото майчината. Също така не е ясно защо модели на поведение на бащите и майките могат да бъдат свързани с различни резултати за синовете, дъщерите или за децата от двата пола.Изследването на тези въпроси остава за бъдещи проучвания. Дотогава можем да знаем единствено, че бащината обич често оказва толкова влияние, колкото и майчината – понякога дори повече.

Превод: Ралица Михайлова, Асоциация Родители

 

[1]Parental Acceptance-Rejection Theory (PARTheory) – Това е старото име на теорията за междуличностно приемане-отхвърляне (Interpersonal Acceptance-Rejection Theory (IPARTheory).