Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Генадий – учителят, който вярва в децата

У-лицата: Да извършиш „престъпление“ с учениците си

Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

0000316082-articleГенадий Матвеев

Ако докато е бил на 20 години някой му бе казал, че ще стане учител на малки ученици и то в друга държава, Генадий със сигурност е щял да приеме тази идея с ирония. Но ето, че днес тя се оказва реалност. През 2016 г. той прекрачва прага на училището с 30-годишен опит като преподавател. А той е от онези учители, които децата помнят цял живот. Доказателството – още се среща с учениците, дори от първия си випуск. Познава родителите им, както и днешните им семейства, децата им. С една от ученичките си преподава във Валдорфското училище.

Генадий е руснак. По професия журналист. Завършва специалността в Санкт Петербург (тогава Ленинград). Преди време това е било за него желаната професия. Тогава пише стихове и проза. Озовава се в България през 1982 г. и докато учи езика ни, работи като началник склад в Медицинска академия. Но само до момента, когато не му казват, че в 35-то училище има свободно място за учител по руски език. След като преодолява спънките с правото да преподава, Генадий, уж на шега, влиза в училищния двор с идеята, че ще обучава гимназисти. В началото на септември 1986 г. разбира, че му предлагат ученици от 1-г клас – експериментална паралелка с деца на 6-години, които ще учат с програма за 7-годишни. „Нищо не помня след това.”, разказва Генадий, който наистина се е почуствал като уплашено дете. У дома обсъжда новината със съпругата си и решават, че ако не се справи, ще се върне крачка назад.

Все пак на 15 септември преди 30 години той застава до 35 малки деца. Вижда трудностите, но с тях и осъзнава, че за да стане нещо хубаво, не може без перипетии. И малко след първия месец, се появява тогавашният директор Илияна Бозарова. Той нахъсано поискал да покаже най-добрите резултати, които е постигнал с първокласниците, но тя го спряла с думите: „Не бързай, първо изгради доверие и тогава резултатите ще дойдат“.

Приятелството

Това променя вижданията му и Генадий се учи да общува с децата, да ги приема каквито са и да ги цени като личности. „Започнах да служа на детството – така, както човек служи в храма. А подобно отношение остава до живот“, разказва Генадий, който много цени именно педагогиката на сътрудничеството. „Изградихме този Г-клас като отделна държава”, спомня си той и решава да продължи да развива тези принципи. Създава в община „Надежда“ първото иновативно училище в България и когато вече започва работа там, родители на старите му ученици го намират, за да го помолят да се върне и да преподава на децата им и в гимназията само руски език в удобно за него време.

Училището в неговото детство

От детството си Генадий помни, че е бил от неспокойните деца. Доста подвижен и талантлив на пакости. Това не остава незабелязано за неговата учителка по руски език и литература, с която поддържа връзка до края на живота й, а днес общува искрено със сина й. Тя го спасява от педагогически съвет и успява да настрои останалите си колеги, че той трябва да получи шанс за развитие. Така тази учителка не го оставя свободен. Винаги като го види, че е готов за следваща дяволия, му намира задача. Благодарение на нейните усилия, Генадий успява да влезе в университет без да ходи на частни уроци. Спомня си, че тя приема учениците си безусловно и така изграждала невероятно доверие помежду им.

Училището днес

„Сега живеем в зоната на времето на безверие – отбелязва Генадий и пояснява, че учителите в повечето случаи не вярват в себе си, а това се случва, когато някой постигне неуспех. „Когато отборите работят за равенство или малка победа, то това е губеща позиция. Играе се до последния звънец.” Според него учениците виждат тази несигурност и така те не вярват в истините на възрастните, а в последствие и в себе си. „Родителите често изпитват съмнение в своите деца, в партньорите си и това рефлектира в децата и учителите. Тоталното безверие и недоверие не дава добър резултат”. Затова, когато Генадий види, че някое дете е несигурно в себе си, той му казва, че вярва в него и така ученикът се справя. Убеден е, че когато учителят или изобщо възрастният приеме безусловно малкия и уважава неговата личност, то няма начин да не се получи силна връзка между тях. А с това идва вярата и успехите не само в училище, но и в живота.

Генадий също така вярва, че учителите е добре да са интересни за учениците. „Помня как веднъж написах дата на дъската, която се падаше в събота – почивен ден. И съобщих на децата, че имам болест, която ме кара да спя няколко дни и че ще се видим на датата изписана на дъската. Учениците преброиха кога е този ден и се усетиха, че е в неработно време. Тази провокация ги накара да ококорят очи и да се вгледат внимателно в дъската. Тогава започнах и с урока.”

„Престъплението”

Другото, в което е убеден Генадий е, че понякога е хубаво учителят да извърши „престъпление“ с учениците си и така да получи тяхното доверие. „Не може да си един човек с децата, а без тях да си различен.” Помни първото „престъпление”, когато в голямото междучасие всички момчета получават стик за игра с шайба за лед. Не им стига голямото междучасие и закъсняват за час с 10 минути. Посреща ги заместник -директорът и казва на децата, че ще бъдат наказани. Генадий обяснил, че грешката е негова и поел вината с думите: „Хазартът беше толкова силен, че трябваше да изравним резултата“.

Второто „престъпление” се случва на училищен лагер. Когато с учениците си лягат в 22.00 часа вечерта, но с дрехи, само за да мине вечерната проверка. Предупредени са предварително от Генадий, като стане 22.30 часа всички да скачат през прозорците и да се чакат на определено място. Излизат навън, събират дървета, палят огън и си пекат картофи. Стоят до 1 през нощта и си говорят. Имало е и нови деца и така Генадий е успял да ги вмъкне в средата със старите ученици. „Бяхме съучастници и това ни обедини. – спомня си учителят – Направихме нощна експедиция против всички стандарти и аз ги видях в друга лунна светлина. Благодарен съм, че още помнят този момент.”

Насилието в клас

От 15 години Генадий се включва в програма за работа с деца с криминални прояви и задачата на неговия екип е да ги връщат към нормално детство. Открива, че тези аномалии – криминалните прояви, са следствие на слаба връзка между детето и възрастния на всички нива.

„Ако едно дете има здрава връзка с родителите си, с класния си ръководител, той преди да направи крачка в криминално поведение, ще си помисли дали е готов да загуби доверието на близките си. Ако има връзка с възрастните, много деца няма да илюстрират насилие.”, казва той.

Другото нещо, което води до насилие в клас според него, е двойният стандарт, който често прилагат възрастните.

„Ако човек кара детето си да спазва правила, които самият той не уважава, то малкият човек веднага забелязва това и губи вяра в думите. В тази експедиция, в моята служба на детството, правилата важат и за малките и за големите хора”. Затова и Генадий не крие грешките си. Показал е на учениците, че възрастният не е икона. И това го кара да се чувства добре:. „Цената на учителя расте след това признание, след тази изповед”.

Бащата в училище

От 3 години този преподавател се включва активно и в проекта „Активно бащинство”. „Бащите имат желание да са част от обучителния процес на техните деца, но не се чувстват поканени да участват” казва той. Благодарение на този проект успява да организира различни мероприятия. В първото децата търсят заедно съкровища с татковците си. Имат пиратска карта и всички след 18.30 часа обикалят из училището да търсят съкровища.

Организират и изкачване на Черни връх с алпиниста Боян Петров и неговия син и множество други бащи и деца. Събират бащите и на дискусионна среща. Разделят ги на три групи – за начален, среден курс и гимназисти. Вижда се колко лесно бащите могат да се включат в учебния процес. Освен туристически прояви, с тяхно съдействие може да се посещават повече културни събития или дори вечерно време да се пази училищния двор от съмнителни типове, продаващи наркотици.

Промяната

Генадий знае, че в образованието има много неща, които е наложително да се променят. За тези 30 години като преподавател установява, че още ходи на работа с удоволствие, може би защото и детството го заразява с емоции и динамичен ритъм. Изминал е пътя като учител. Бил е директор, но подава оставка, тъй като вярва, че и тази позиция е творчески процес и когато видиш, че си стигнал тавана си, е достойно да се оттеглиш и да продължиш напред. Убеден е, че тук още има учители, които вярват в професията.

Ако зависеше от него, би променил начина на работа в клас. „Много рядко в клас се използва работа в малки групи.”, разказва Генадий, а е убеден, че именно в такива ситуации си проличават лидерите, но и всеки един намира своето място в обществото. Тук са и откривателите. Всеки участник би си спомнял, че е част от даден екип.

„В края на втори випуск извиках колеги психолози да направят оценка какво печелим преподавателите заедно с децата, ако работим по правилата на хуманно личния подход. Т.е. вярвам в детето, с него се развивам, подкрепям го за неговите успехи. Като информация – диктовки, четене, събиране, изваждане, резултатите се доближават. Но в боравенето с информацията и търсене на начина на решаване на проблемите неговите ученици са били по-напред от останалите. Те успяват да използват придобитата информация в реалния живот.

Затова и Генадий е сигурен, че само любовта към някого е достатъчна, за да промени един човек, а учителят, според него, е добре да чете, да ходи на дискусионни срещи с колегите си и да повярва в себе си. Така ще повярва и в силата на всяко дете.

Автор: Петя Славова

Източник: статията е препечатана от http://www.dnes.bg/index/2016/09/20/u-licata-da-izvyrshish-prestyplenie-s-uchenicite-si.316082

Снимки: http://www.dnes.bg/index/2016/09/20/u-licata-da-izvyrshish-prestyplenie-s-uchenicite-si.316082