Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Не сме традиционалисти, патриархалният модел вече не съществува

Деян Петров - координатор на кампанията "Да бъдеш баща"

Деян Петров е социолог по образование. Работи като координатор на проекти към Асоциация Родители. Роден е в Търговище, но е живял в различни градове в страната. Бил е учител в Самоков и това го насочва към работата с деца, родители и учители.

 

-Г-н Петров, факт е, че всеки втори брак у нас се разпада. Отмира ли бракът като институция в България, какви са вашите наблюдения и данни?

- Мога да говоря за това през данните от нашето изследване. Трябва да споменем, че текат и глобални процеси и навсякъде може да се види, че официално сключеният брак много по-често се разпада. За САЩ процентът е над 50, в някои европейски държави до 70 на сто от сключилите брак родители в някакъв момент се разделят. В България този процент е билзък до 50. Тенденцията е, че все повече хора предпочитат да станат родители, да създадат семейство без официално да сключват брак, в съжителство. За България ние регистираме около 30 процента от родителите, които живеят на семейни начала.

 
- Има ли разлика между семействата в по-малките населени места и София и по-големите градове?
- Социологическото изследване, което направихме като предварителна работа за кампанията „Да бъдеш баща” в различни населени места, показва, че на ниво ценности няма особено разминаване по отношение на родителството в малки или големи населени места. Но интересното е, че по-голямата част от родителите са съредоточени в малки населени места – около 60 на сто, в това се включват малките градове и селата. Останалите проценти са областните градове и столицата. Особеността в столицата е, че младите хора по-късно взимат решение да станат родители, да сключат брак или да живеят на семейни начала. Може би това е заради многото икономически активности, дава се предимство на кариерата. В по-малките населени места хората по-рано стават родители. Друга голяма разлика е, че в по-големите градове наблюдаваме по-често случаи на разделяне на родители, което се дължи на динамиката в тях и на това, че в по-малките градове има по-задружна малка общност, която поддържа семейството като институция. Но това не бива да е изненада, така е на много места по света.

 
- Съжителството по-трайно ли се оказва от брака?
- Трудно е да се каже. Но една от най-тъжните тенденции, която виждаме, е увеличаване броя на самотните родители в България, в момента те са 11 процента. В тези 11 процента преобладаващи са майките, може би заради съдебната практика децата да се дават преди всичко на майката. Или заради стереотипа, че майката е родителят, който по природа отглежда детето. Около 2 процента са самотните бащи. Важен е обаче смисълът на самото родителство. И това, което констатираме, е, че мъжкият и женският модел, макар и различни, са еднакво важни и не са взаимозаменяеми. Майката не може да замени бащата, и обратното, когато се отнася до пълноценно развитие на децата.

 
- Това осъзнава ли се от хората и действат ли още стереотипите?
- Въпросът за осъзнаването е много съществен. Със сигурност това, което се осъзнава, е огромната роля на майката. Чудесно е, че имаме майки, които са отдадени на децата си, но трябва да извървим няколко крачки към осъзнаване ролята на бащата. Защото той успява по малко по-различен начин да допринесе много за определени качества на детето. Безспорна е ролята на мъжкия модел по отношение на постиженията на детето, стремежа към успехи, ученето през игра. Играта не е просто уплътняване на свободно време, тя е от значение за детето, защото така се научава да играе на общество. Затова пълноценното развитие на детето минава през осъзнаване на огромното значение, което имат двамата родители. И това, че там, където единият от двамата липсва поради някаква причина, е важно да има друг включен мъжки или женски модел. Особено в държава, в която институциите, които социализират децата, са силно феминизирани. Особено в образователните институции броят на мъжете е изключително малък и трябва сериозно да се замислим дали даваме пълноценни шансове на нашите деца. Един от начините е да се опитаме да ангажираме малко повече значимите за развитието на детето мъже в образователната система. Затова от Асоциация Родители и още девет неправителствени организации започнахме кампания „Да бъдеш баща”.

 
- Традиционалисти ли сме българите в нагласите си – това е „женска” или „мъжка” работа?
- Изследването ни е първо по рода си по отношение на бащинството. Ако имахме традиция на изследване, можехме да направим сравнение с предишен период. Но въпреки това, от фокус-групите и от въпросника, които направихме, може да се каже – не, не сме традиционалисти. Патриархалният модел в момента не е водещият в България. Патриархалният модел означава, че майката е преди всичко домакиня и се грижи за децата, а бащата е човекът, който работи, за да създаде семейното огнище и да го обезпечи материално. Това вече не съществува като модел и има няколко причини. Едната е, че още по времето на социализма ролята на жената е била изключително силно подчертавана и редица професии стават запазено женски, като учителската например. Друга основна причина са новите тенденции, които обществото ни изживява и които са свързани с пазарната икономика. Много повече жени в момента работят на високо платени позиции.

 
- Промени ли се ролята на бабите и дядовците при отглеждането на децата?
- Съвременните майки и бащи не могат в такава степен да разчитат на своите родители. Всички обичаме бабите и дядовците, но наблюдаваме все по-малко тяхно влияние по отношение на грижите за децата. Което означава, че родителите сами се справят с грижата за тях, при това в ситуация, в която все повече се увеличават часовете работа и за двамата родители. В този процес наблюдаваме нови тенденции, особено сред младите родители – все по-партньорски отношения в двойката. Все по-често, ако жената съумява да осигури по-голям доход, мъжът остава в къщи, за да се грижи за детето. Това се наблюдава най-вече в големите градове, но и в по-малките, като мнение на обществото, забелязваме, че има все по-широка подкрепа към образ на бащата, който е отдаден в грижата за децата. Между 40 и 50 процента и от майките, и от бащите, категорично отхвърлят твърдението, че жената е основно домакиня. Със сходен процент се отхвърля и твърдението, че мъжът основно трябва да носи парите. Българското семейство се опитва да се адаптира към новата среда. Въпреки това, по отношение грижите за децата, майката продължава да бъде водещият родител – почти двойно повече време тя прекарва ежедневно във всекидневни грижи за хигиена, образование и здраве. Но на ниво общество регистрираме все по-голяма възприемчивост за важността на бащината фигура.

 
- Т.е. ние не правим изключение от тенденциите в Европа?
- България е част от световни социални процеси. За разлика от европейските държави обаче, в България родителите държат те да си отглеждат децата. В Западна Европа много масово професионалисти се занимават с тази грижа. Ако в България основният въпрос е как да подкрепим родителите да създават пълноценна среда за децата, в Швеция например той е, как да се мотивират родителите да прекарват време изобщо с децата си. Защото там и майките, и бащите смятат за много важно правенето на кариера. И предпочитат да оставят децата на професионалист, който да се грижи за тях, което не забелязваме масово у нас.

 
- Кой е по-строгият родител обикновено?
- Когато говорим за партньорски отношения, строгостта е споделена отговорност. Интересно нещо, което наблюдавам в нашето изследване, е, че в домакинството правилата се задават от майката. Тя е основният човек, който съблюдава тяхното спазване и съответно решава кога детето ги е нарушило и е нужно да търпи някакви последици. За българските родители най-често посочваната последица, е детето да бъде лишавано от нещо любимо – телевизия, компютър, играчка, излизане. Бащите предпочитат да не са толкова строги. Което не ги прави лоши родители. Но детето трябва да има граници. Децата харесват гранци, границата означава сигурност, спокойствие. Да знаеш откъде до къде се простира позволеното действие е нещо, което създава безопасна среда на детето. Но когато при създаването на тези граници има „тояга”, е спорно дали това е добър подход. Наказанието дава бързи резултати в краткосрочен план. Ненасилствената комуникация, в която приемаш детето за личност, дава по-дългосрчни резултати и е по-успешна.

 
- Ако трябва да обобщите, справят ли се българските родители със своята задача?
- Има различни варианти на родителство. Това, което може да се каже е, че семейството в България е жизнена институция. Често се казва, че има криза, но данните ни показват, че в България има типичен модел на семейство – баща, майка и едно дете. И този модел се възпроизвежда, т.е. семейството все още е жизнена институция. Дали отглеждат по правилен начин децата, е трудно да се каже, но това може да се види в развитието на нашето общество.

Автор: Лилия Гюрова
От сайта: http://novinar.bg/news/