Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

„Въпросът за мен е бащата да съзнава, че има огромно влияние“

1

„Да бъдеш баща е…… предизвикателно, отговорно, еуфорично.“

Вижте повече в интервюто на татко Траян Траянов от „Заедно в час“

Представи се с няколко думи – откъде си, къде живееш, с какво се занимаваш, откога си  баща и колко деца имаш?

Казвам се Траян, щастлив татко на малкия Боян. Той се роди през март 2014. Живеем в София. Със съпругата ми Олга се запознахме по професионална линия – аз работя във фондация Заедно в час, а тя беше учител в първия випуск по програмата. Родом съм от Силистра.

Опиши накратко какъв баща си. Кажи няколко думи за детето си.

Боян е една топка кинетична енергия. Има злостерски смях (прилича на моя). Обожава да си общува с всякакви хора. Харесва си книжките, пумпала, количките. Обича да си подхвърляме топка. Обича да му строя кула от кубчета и той да я събаря. Обича да му пеем песните на канадския изпълнител Raffi. Обожава звука на гайдата от рекламата на Пиринско – замръзва, когато я чуе. Много го интригува пералнята вкъщи. Много обича мама и баба. И истински се наслаждава на храната, особено на бананите.

Аз съм неговия малко разсеян и отнесен татко. Много си се радваме. Аз съм баща в процес на узряване. Още се уча да го разбирам и да усещам настроенията и нуждите му. Уча се също така да се абстрахирам от всякакви мисли и тревоги, когато съм с него, да му давам пълното си внимание.

Как би довършил изречението „Да бъдеш баща е…“?

… предизвикателно, отговорно, еуфорично.

3

Коя е любимата ти игра от детството? Ще научиш ли детето/децата на нея?

Табла. Баща ми ме научи, когато бях много малък. Играех с колегите му актьори в силистренския театър и ги биех. Те ми пишеха сертификати, че са паднали от мен и го черпеха водки. Бях горд и щастлив. Ще дам възможност на дядо Вальо да научи Боян на табла и ще играем тримата.

Кои са любимите неща, които правиш заедно с децата – игра, спорт, хоби?

Тези неща се променят много бързо в момента. Може би едно нещо, което засега не ни омръзва, е да „четем“ заедно любимите книжки с илюстрации (и разни други екстри).

Разкажи забавна случка с участието на детето?

Вчера Боян си играеше с две изстисквачки за цитрусови плодове, от тези, с които цедиш на ръка. В някакъв момент му сложих част от едната на главата като шапка. Не мислех, че е нещо важно, но днес той дойде при мен със сокоизстиквачката и сам си сложи едната част на главата, а другата ми даде на мен. Когато му я слагах на главата, правеше всичко възможно да стои мирно, а когато частта паднеше се смееше с глас.

5

С какво бащата е важен за детето? Според теб може ли някой да замести бащата като родител?

Сигурно може. Има щастливи и пълноценни деца, които растат с двама бащи или пък с две майки или пък в комунални условия. Или пък за израснали само с любяща майка, сестра, кръстница, баба или друг член на семейството. Има и деца, които по-скоро за израснали травмирани по един или друг начин, въпреки наличието на баща в живота им.

Бащата е важен, майката е важна, средата е важна. Всичко е важно. Въпросът за мен е бащата да съзнава, че има огромно влияние – и да се отнася към това отговорно и с нужната доза саморефлективност и самокритичност.

Какво си научил от твоя баща? Разкажи спомен, който се е запечатал в съзнанието ти.

Живеехме в къща, в която се отоплявахме с печки на въглища и дърва. Майка ми спеше в отоплена стая, а баща ми спеше в неотоплена. Аз спях при него – „да се калявам“. Една вечер той си четеше в леглото, беше една малка книжка. Попитах го и той ми разказа, че чете Конфуций. След това ми разказа за него и за идеите му. По някаква причина това ми се е запечатало – може би защото е по-скоро изключение от рутинните ни взаимоотношения?

Кой е най-ценният „урок“, който си научил от твоето дете (деца) до този момент?

Колко е важно да присъствам, да бъда „тук и сега“. За колко много неща трябва да съм благодарен.

Има ли важен „урок“, който искаш твоето дете (деца)  да научи и прилага в живота?

Ако мога да му помогна да осъзнае горното докато е още малък – би било супер!

Кои са предразсъдъците в българското общество за ролята на бащата, с които ти се сблъскваш? По какъв начин обществото трябва да подкрепя бащинството?

Не съм усетил предразсъдъци. Чувствам се достатъчно подкрепен в това. Най-вече от съпругата ми, която ми помога да се развивам на всички фронтове, включително в ролята ми на баща. Имаше поне няколко други млади или опитни татковци, към които винаги можех да се обърна за съвет или за окуражителна дума.

Как се отнасяш към твърдения от типа „Мъжете не плачат“ или „Целуването и прегръщането на децата е за майките“?

Не ги намирам за съдържателни. За щастие не ми се случва да чувам такива неща.

Смяташ ли, че таткото е важно да присъства на раждането?

За мен и съпругата ми беше важно. И затова присъствах.

Кое беше най-голямото предизвикателство в грижите за бебето през първите месеци?

Недоспиването и параноясването. Но считам, че за татковците този период е значително по-лесен, отколкото за майките.

Какво би казал на тези мъже, които се чудят дали да станат бащи или не?

Ако обичаш партньора или партньорката си и считаш, че си помагате да бъдете по-добри хора; и ако по принцип с партньора или партньорката ти не сте против идеята да имате деца; и ако с партньора или партньорката ти сте в ситуация, в която най-основните ви жизнени нужди са устойчиво задоволени (покрив, топлина, храна, достъп до качествено здравеопазване) – тогава е много вероятно бащинството да бъде една съзидателна и щастлива нова страница в живота ти. Ако отговорът на поне едно от горните е „не“, тогава може би не прибързвай.

Важно ли е да има кампании в подкрепа на бащинството в България? Има ли според теб въпроси и теми, които е особено важно да бъдат застъпени и разисквани в обществото?

С мъжете и бащите е добре да се говори за предизвикателството да бъдеш жена и майка в България. Съжителстването с жени (майка, сестра, гадже, съпруга) само по себе си не задължително води до осъзнаване у нас, мъжете, още по-малко води до промяна в моделите ни на поведение. Струва ми се, че има накъде да се работи за равенство между половете у нас.

Ще ми се някой да направи задълбочено проучване за стилове бащинство и родителство в България и как те корелират със социално-икономическия статут на родителите и с развитието на децата.

Същевременно смятам, че за родителите е полезно да рефлектират от време на време върху практиката и подхода си. Оценявам тази кампания и тази анкета като една такава възможност да се погледна отстрани. И поздравявам организаторите!

2