Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Когато си при нея в родилното…

…можеш да помогнеш за раждането. Много.

 

Minava prez Korema

Раждането било „женска работа“. Общо взето все едно да кажем, че зачеването е „женска работа“. Обаче в нашата традиция, докато майките са потънали някъде из сградата на родилното, мъжете обикалят някъде наоколо като тигри в клетка, косят се, чудят се какво, за бога, се случва в момента, и – традиционно – пият. После – черпят приятелите. Все едно като след добре свършена работа.

Освен това на мъжете ни се втълпява, че раждането било нещо страшно, че нямало да гледаме на жена си по същия начин, че само сме щели да объркваме нещата. Нищо подобно.

Ще разкажем малко повече за емоционалните състояние на мъжете по отношение на раждането. Нещо повече, ще оставим да ни го разкажат самите бащи, които са станали част от началото на новото бъдеще на семейството си.

Преди това обаче нещо съвсем простичко, и пак цитираме татко, присъствал на раждане: „Когато си там, всички се държат добре с жена ти.“ Казваме го с огорчение, заради родилките, които загубиха живота си, вместо да започнат нов заедно с децата и мъжете си. Не поставяме под въпрос отношението и уменията на лекарските екипи – за това си има компетентни органи. Вярваме и се надяваме, че всички медицински специалисти, призвани и отдадени на това да помогнат за извеждането на бял свят на нов живот, са мотивирани и подкрепят това най-важно събитие в живота на родителите.

Присъствието на таткото на раждането не е панацея – да, всичко може да се случи. Нито пък всеки мъж трябва да бъде задължен да присъства на раждане. Ние обаче вярваме, че всички партньори на родилките трябва да имат правото да присъстват, стига да искат, и то напълно безплатно.

По-долу можете да научите повече за емоциите на татковците, участвали в раждането на детето си, и да видите митовете, които ни тревожат, развенчани. Изгледайте клипчето на Акушерски кабинет „Зебра“ и вижте как 18 татковци споделят опита си.

 

Във видеото на бащите се задават няколко въпроса. Цитираме някой от страхотните отговори на бащите – за отиването на раждането, за сексуалния живот след това и за това как започваме да виждаме жените си, след като сме били заедно с тях в този така важен момент.

Как се нави да присъстваш на раждането?

„Е какво как се навих? То си е просто нормално – там ми е мястото!“

„Исках да присъствам на началото на това бъдеще.“

„Първоначално не исках да присъствам, тъй като представата, която имах за раждането, се оказа доста погрешна.“

„Аз всъщност винаги съм бил навит, всъщност трудността беше да навия тези, от които зависеше, да присъствам.“

„Аз се бях пошегувал веднъж, че то е като да не си отидеш на сватбата.“

Промени ли се сексуалният ви живот?

„Ако говорим за това дали продължаваш да желаеш жена си по същия начин – разбира се!“

„Ако има промяна, тя е съвсем положителна.“

„Да. Правим повече секс.“

„Това е едно от нещата, които вдигат границите на интимност до места, където обикновено никой не може да достигне.“

Какво мислиш за жените, след като си видял какво е раждането?

„Видях съпругата си в съвсем различна светлина.“

„Мнението ми за това какво е силен човек коренно се промени.“

„Тя притежава неподозирани от мен досега сили и умения.“

„За жените мисля, че това като цяло е чудо, което се е паднало на тях.“

„Просто е невероятно. Някак си разбираш в една много по-вселенска цялост жената какви работи върши.“

„Яко преживяване и жената, в случая, е герой.“

„Безкрайно красива.“

„Признавам на жена ми способностите да прави неща, които аз не мога.“