Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Мъжете и жените през погледа на децата

GERTПроучването „Равнопоставеността на мъжете и жените, видяна през очите на децата“ е проведено от Фондация ДОИТ в периода април-май 2015 год. сред 1600 ученици на възраст от 9 до 17 години, сред които 789 момчета и 811 момичета от София, Ямбол, Ботевград, Свищов и Литаково.

Когато говорим за това, какво означава да се държиш като „жена” и какво означава да се държиш като „мъж”, неизбежно влизаме в омагьосания кръг на стереотипното мислене. Да делим работата на „женска” и на „мъжка”; да говорим за „женски” и за „мъжки” качества и недостатъци /добродетели и пороци/ е прекалено опростено и поради това погрешно възприемане и разбиране на човешкото в човека.

Стереотипите, определени от пола, са сред най-трудно осъзнаваните и преодолявани погрешни представи, които влияят на изборите, които правим. Тези представи се формират още в ранните детски години. Полът е първото различие между хората, с което човек се сблъсква в най-ранна детска възраст. Преди да научат, че съществуват различни националности, етноси, раси, религии, децата научават, че съществува полът – човекът е мъж или жена /детето е момченце или момиченце. Чрез очакванията, които възрастните имат към тях, децата усвояват половите роли и влизат в примката на половите стереотипи.

Проучване*, направено от фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”, показва представите на децата по въпроси, свързани с пола. Анализът на възприятията и нагласите на децата дава възможност да се видят социалните норми и представи, доминиращите стереотипи, които формират допустимите роли и взаимоотношения между мъжете и жените. Разбиранията на децата имат ценността да разкриват социалната реалност, без да я изкривяват чрез социално-желателни твърдения, а освен това показват как половото стереотипизиране са усвоява още в ранното детство, възпроизвежда се чрез всяко следващо поколение.

Данните от проучването потвърждават, че половото разделение започва още от игрите – ясно и категорично и момичетата, и момчетата считат, че за момиченцата е подходящо да играят с кукли, а за момченцата – с автомобили. По-малко от 15% от анкетираните ученици смятат, че е приемливо момиченцата да се забавляват с автомобили (14,6%) или момчетата с кукли (12,7%).  Настоящото изследване показва, че децата възприемат смятането за умение на момчетата (71,5%), както и че асоциират способността за рисуване с момичетата (80,3%). Четенето, мисленето и фантазията се приемат като полово неутрални умения, които еднакво се отдават и на момчета, и на момичета. Това показва, че от момчетата и момичетата се очаква да се развиват в „типичните“ за всеки пол области: точните науки са за момчетата, изкуството е за момичетата.

Момичетата повече от момчетата се обявяват за равноправно поделяне на къщната работа. Големите момичета са най-склонни да смятат, че грижата за домашните задължения е и на двамата партньори (65%), големите момчета, обратно, най-малко се съгласяват с такова разпределение на домашната работа (51,9%), а сред малките момчета е най-голям процентът на тези, които смятат, че грижата за домакинството се пада изцяло на жената (13,2%). В по-малките населени места за мнозинството от децата работата вкъщи си остава „женска работа“, докато в София близо 70% от децата са склонни да излязат от този стереотип.

От жената се очаква да работи и да се грижи за домакинството (85,8% от анкетираните деца споделят това виждане), мъжът може да помага с готвенето, което се превръща в споделена територия от семейните задължения (само 21,2% от децата отхвърлят включването на мъжа в приготвянето на храната вкъщи). Всяко четвърто дете мисли, че властта е в ръцете на мъжа в семейството и жената трябва да заеме отредената й подчинена роля. Но за един относително висок дял от децата – малко над една трета от тях, по-високият доход в семейството предполага повече права в семейната йерархия. Равнопоставеността по отношение на равните възможности за образование на момичетата и момчетата изглежда най-безпроблемната област, където над 80% от учениците се съгласяват, че и за двата пола е еднакво важно да получат добро образование.

Данните от изследването разкриват нагласи към равнопоставено родителство. Над 80% от анкетираните деца считат, че отговорността за отглеждането на поколението се пада в еднаква степен и на двамата родители. Момчетата продължават да имат малко повече от момичетата очакване, че майката трябва да поеме по-голямата част от грижата, но цялостната тенденция е по посока на споделено отглеждане на потомството.

За българското общество са характерни силно изразени полови стереотипи, свързани с професионалната реализация на жените и мъжете. Мнозинството от децата считат, че има професионални занимания, които са по-подходящи за единия или другия пол. Данните показват, че има професии, които са напълно резервирани за мъже и такива, които са отредени само за жени.
Категорично мъжки сфери на дейност са строителство, ремонтни дейности, техническа поддръжка, ремонт на автомобили, миньорство, работа с машини, управление на моторни превозни средства (във всички техни разновидности като се започне от самолет, мине се през влак, селскостопанска техника и се стигне до автомобил и дори каруца), космонавтика, военно дело, политика, горско стопанство, дърводелство, лов и риболов, земеделие и животновъдство. На мъжете изглежда „принадлежат“ и по-традиционните занаяти (напр. хлебар, зидар, ковач, обущар), тъй като децата не определят нито един такъв като „женски“. „Мъжки“ професионални занимания са и тези, свързани със социални роли, гарантиращи опазването на реда и сигурността като полицай, военен, пожарникар, охранител. Всички така изброени професии се посочват от учениците единствено като „мъжки“. В представите на децата мъжете доминират в огромна степен и в областта на спорта – професията спортист се явява относително често срещана „мъжка” професия, а отделно мъжете се припознават като професионалисти в много други спортове като футбол (основна мъжка професия), баскетбол, бокс, борба, рали състезания, лека атлетика, щанги и др.

muj frizyor
Професионалните сфери, които са запазени само за жени са козметика и разкрасителни процедури, манекенство, дизайн, декорация, изобразителни и танцови изкуства, журналистика. „Женски“ професионални занимания са и тези, свързани със социални роли, подсигуряващи грижа, подкрепа, възпитание – детегледачка, акушерка, медицинска сестра, социален работник, психолог, възпитателка в детска градина. В тези дейности място за мъже няма, според данните от проучването. „Най-женската“ професия е учителка. Подобно е и положението с обслужващите професии – продавачка, сервитьорка, чистачка, които също се споменават и за двата пола, но са в топ 12 на „женските“ професии, а за „мъжки“ биват посочвани не повече от 1-2 пъти.

jena pilot
Друго основно предизвикателство пред равноправието на мъжете и жените в трудовата сфера е, че мъжете имат достъп до много повече на брой професионални занимания като по този начин „изтикват” жените в малък сектор от професионални възможности и правят избора им на работа много ограничен.

Половите стереотипи, изведени от проучването, предполагат мъжете да градят и ремонтират, да осигуряват защита и ред и да произвеждат, а жените да красят и разкрасяват, да обгрижват и да обслужват. Това показва, че нагласите, свързани с пола се променят много бавно и трудно, въпреки че днес все повече жени правят кариера и издържат финансово семействата си, а много мъже поемат грижата за децата и дома. Бавно и трудно се променят нагласите, но, мислейки за щастието на децата, важно е да ги научим, че всеки заслужава шанса да бъде себе си и да направи своя избор, въпреки обществените нагласи кое е правилно и кое – не.

deca s profesii

Източник: фондация „Джендър образование, изследвания и технологии” (ДОИТ)

Снимки: http://www.donbalon.eu/news152623.html

http://iwoman.bg/krasiva/krasota/Frizxori-pravqt-b%D0%B5zplatno-buntarski-prich%D0%B5ski-453495.html

http://www.az-deteto.bg/da-izberem-pravilno-badeshtata-si-profesiya-e-vazhno/10815/view.html