Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Мъжете и математиката

3_da_ne_propuskash_da_pokarash_kolelo_decata-copy

 

Бащинството за мен е по-скоро кауза, която се променя… Както и пустата му математика!

татко Венелин Стойчев, социолог, Вечер на бащите, 07.12.2016

Нека чуем думите на татковците, които ни разказаха за своите бащи, за себе си като бащи и къде днес са бащите у нас. В серия от публикации ще ви разкажем какво се случи на Вечерта на бащите, организирана от Асоциация Родители и галерия Credo Bonum. Даваме думата на татко Венелин Стойчев:

„Едно от чудовищата в моя детски свят беше математиката. Спомените ми са как с баща ми сме се справяли с това ужасно чудовище… Аз се опитах да направя коалиция срещу математиката още тогава, такова чудовище беше тя в моя свят. Сещам се за начина, по който прадядо ми – защото с него също сме се борили с математиката – аз съм първи клас, и прадядо ми започва да ме разпитва с някаква много сложна задача кога е била Балканската война, Първата световна и той колко е роден преди това. Половин час, за да стигне до условието на задачата – на колко години е той. И аз веднага казвам: „87!“ А той: „Ама вие сте супер вашето поколение, колко бързо смятате!“ И аз казвам: „Аз знам на колко години си…“ От неговия подход към математиката помня възторга в това да откриваш математика в някакви всекидневни неща – във възрастта на хората, във всякакви всекидневни практики.

С дядо ми като борихме математиката, беше обратното. Не беше „Математиката я има навсякъде“, беше „Математиката е инструмент“. Като знаеш математика, можеш да управляваш света, да режеш някакви неща, да действаш – помня, че проектирах с негова помощ зайчарник – 1-ви или 2-ри клас, първият ми грамаден проект – и с математика смятахме ъглите на този зайчарник.

При баща ми вече, това зло, което борехме, математиката – той ми показа, че може да си много тъп, но, ако работиш систематично, ако следваш правилата, можеш да получиш с математиката някакъв резултат. И аз бях във възторг – няма нужда да съм умен вече! Можеш систематично, следвайки алгоритъма, да решаваш някакви много тежки задачи.

Казвам го, разбира се, не заради математиката, а просто си мисля, че – и това е част от тази кампания – че светът се променя и бащинството се променя, очакванията се променят, динамиката е различна и за мен бащинството е по-скоро кауза, която се предефинира непрекъснато, защото децата са различни, ситуацията е различна, контекстът – пустата му математика и тя се променя…“