Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Представи и нагласи на родителите за родителството – част 1

deyanДеян Петров има бакалавърска степен по „Социология“, магистърска степен по „Трудови пазари и развитие на човешките ресурси“ и следдипломна квалификация по педагогика към СУ „Св. Климент Охридски“. Развива докторска дисертация в областта на организационната социология, първият координатор на национална кампания „Да бъдеш Баща“.

В две поредни статии ще представим нагласите на родителите в България за това как самите те възприемат родителството, по какъв начин се разпределят функциите между мъжете и жените в семейството и какви са предизвикателствата в грижите за децата. Поредицата се базира на резултатите от първото национално представително за родителите социологическо изследване на бащинството в България , част от национална кампания „Да бъдеш Баща“. Кампанията цели да фокусира вниманието на обществото върху значимостта на бащината роля за пълноценното развитие на детето.

Асоциации и нагласи към родителството

Преобладаващата спонтанна асоциация с „родителството“, която майките и бащите поставят, е към натоварените с тежест думи – „отговорност“ и „грижа“. Те отразяват сериозността, в която българските родители гледат на тази социална роля, но и носят отпечатък на драматизъм, негативност и песимизъм. Много от асоциациите представят нюанс на емоции в негативния спектър като – „стрес“, „тревожност“, „обремененост“, „тягостност“, „примирение“, „чувство за вина“, дори „душевна болка“:

При мъжете по-силно се проявяват асоциации, свързани със загуба на личната свобода, както и с първата емоционалната реакция на шок. Бащите заявяват по-категорично своята носталгия към периода на ергенството. Наблюдава се е и силна неудовлетвореност от това, че са изместени в предпочитанията на жените.

Описаните реакции на родителите не са едноизмерни, а многопластови. В дискусиите на втори план се появяват асоциации, свързани със най-значимите и силни положителни човешки чувства – „любов“, „обич и радост“, „удовлетворение“. На рационално ниво, родителите са категорични – „да имаш деца означава, че си изпълнил най-голямата задача в живота – участвал си в сътворението на живота“.

И мъжете и за жените, възприемат родителството като най-високото ниво на себереализация и личностно израстване – придобиване на качества на характера като търпение, организираност, себеотрицание, умение да се поставят приоритети, социална зрялост, учене през целия живот.

По какъв начин майките и бащите се информират и образоват по важните за тях теми по отношение на грижата за децата?

От проведените дискусии могат да се разграничат три основни групи родители.
На първо място, това са „активно търсещи информация от всякакви източници“. Те полагат целенасочени усилия като посещават родителски курсове, следят публикации в интернет, консултират се с професионалисти и прекарват много време в дискусии върху темата.
По-голямата част от българските родители попадат в групата на „интересуващите се“, но „инстинктивно“ самообразоващи се. Техните източници на информация са неформални, а формалните се активират при конкретна ситуация и въпрос.
Не малка част от родителите попадат в групата на „пасивните“ – те не проявяват интерес към тема и имат самочувствието, че се справят и без допълнителна информация.

IMG_5050-logo

Източници на информация

Родителите разчитат основно на собствен опит и считат, че „детето те учи непрекъснато“. Все пак майките се доверяват най-вече на близки приятелки, майката или свекървата (когато роднини помагат в грижите) и активно търсят информация в интернет. Мъжете предпочитат да се допитват до своите половинки, да търсят решения, припомняйки си отношението на техните родители и значително по-рядко от жените да се оглеждат за решения в интернет. И за майките и за бащите основен източник на информация са личните контакти с роднини, приятели и колеги. На второ място са напътствията и консултациите с педиатър или друг близък лекар. Когато детето е по-малко, съветите на педиатрите имат много силно въздействие и са фактор в изграждането на родителския стил на бащата и на майката. Малка част от участниците споменаха, че книгите са изиграли ключова роля в подготовката им за родители, тъй като интернет в голяма степен ги измества. Телевизията безспорно е силно въздействаща медия, но в очите на родителите тя е силно дискредитирана и участниците не успяха да идентифицират предаване, което да образова по темите за родителството.

В сравнение с предишните поколения сред днешните родители има по-засилен интерес към темите за:
1. Здравословен начин на живот и хранене – една от причините за това, която родителите изтъкват е, че „преди не се налагаше, храните са били по-чисти, а децата са се движели и играели на чист въздух“.
2. Образованието и духовното израстване на детето, тъй като „в момента образованието е на много лошо ниво, а ценностите в обществото ни колабират“.

IMG_4062

Предизвикателствата пред родителите в България

Две са основните предизвикателства, с които се сблъскват българските родители: недостиг на време и недостиг на финансови средства. В голяма степен трудностите на съчетаването на всички социални роли, които трябва да изпълняват родителите, произтичат от тези дефицити. На преден план в дискусиите излиза силната стресираност на българските родители и усещането им, че непрекъснато са изложени на натиск по отношение на грижите за семейството. В София стресът произтича преди всичко от напрегнатостта на градския живот, докато в населените места извън столицата – от заплахата да не останеш без работа и недостига на средства за отглеждане на децата според „съвременните изисквания“.

Сигурността на децата е предизвикателство за съвременните родители. Много от участниците, признават, че се чувстват неспокойни когато децата не са „пред очите ни“. Според мъжете, децата имат нужда от здравословна доза несигурност, която да възпита у тях адаптивност, увереност и самостоятелност, докато за майките безопасността е основна ценност. Притесненията на родителите са насочени главно към обкръжението, което не оказва благотворно влияние върху децата („лоши младежи“) и наличието на възрастни, които с действията си „травмират“ децата (главно учители и родители на други деца).

Осигуряване на „по-висок стандарт на живот“ и „високотехнологични играчки“ също се преживява като предизвикателство от родителите. Те усещат социален натиск към бързо постигане на висок стандарт и се притесняват дали могат да осигурят материален комфорт на своите деца, сравнявайки се със семейства в обкръжението им. Родителите посочват и предизвикателства от възпитателен и духовен характер„трудността да се възпитат ценности у децата в общество, което отрича тези ценности”. В семействата на родители, които самостоятелно отглеждат своите деца, липсата на другия родител или влошените взаимоотношения са предизвикателство, което придава на родителството чувство на разочарование и горчивина.

Обсъждайки особеностите на родителството в България, на преден план излиза „склонността към свръх-обгрижване и разглезване на децата“. Макар и да признават, че често свръх-обгрижват своите деца, майките и бащите са с негативно отношение към тази практика. Според тях продължителната зависимост на младежите води до личностна незрялост и до социална незрялост. Според повечето участници, този родителски модел възпитава в децата нагласа на поданичество и подчинение.

DSC_0556

Темата, за особеностите на българските родители отключи дискусия върху ключовите черти на „модерния родител“ в България. От една страна, изразът „модерен родител“ е обобщаващ за родители, които проявяват прекомерна свобода и нехайство към децата, въпреки че имат възможност да им обръщат внимание.
От друга страна, „модерен родител“ води и до положителни настроения, доколкото родителите се стремят към този образ. За тях това означава „да си гъвкав и актуален спрямо поколението на децата“, „да признаваш и приемаш интересите и идолите на детето“, „да участваш активно във възпитанието и образоването на детето“, „да не налагаш старомодни изисквания и очаквания към него“ (майки и бащи, София). Силно впечатление направи единодушието по отношение на това, че е важно съвременните родители да се отдалечат от властовия образ на техните родители. Това означава да си по-скоро в ролята на приятел, отколкото на дистанциран авторитет (посочено от тях като типичен модел за предишни поколения). Фокусът се измества от нуждите на родителите и се насочва към нуждите на детето – „да се осигурява подкрепа и ненасилствена среда“, „да зачиташ мнението на детето и да му даваш право на избор“, „да показваш непрекъснато чувствата си, създавайки обща територия за споделяне и доверие“, „да си играеш с детето – това не е било типично за предишните поколения“ (майки и бащи, Козлодуй). Отличителната позитивна черта на модерния родител, според майките и бащите може да се опише с една дума – свобода.
Основните начини и нагласи, чрез които родителите търсят спасение от своите притеснения, са: „да се заредим с търпение“, „да се освобождава повече време за семейството“ и „да се проявява чувство за хумор“. В дискусиите се появиха твърдения, че за да са успешни като родители, мъжете и жените е важно да съхранят себе си и важните за тях ценности: „любовта“, „приятелството“, „позитивизма“, „достойнството“, „самоуважението си“, „важните хобита“ (из всички фокус-групи).

Представените твърдения показват, че семейството е основна ценност за българите. Многопластовите нагласи в широк емоционален спектър позволяват да се построи хипотезата, че българското семейство е жива институция, но динамичната социално-икономическа среда изправя майките и бащите пред предизвикателството заедно и гъвкаво да се адаптират към обстоятелствата и промените в обществения живот.