Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

представяме ви татко Васко

Васко1

Бях чувал безброй пъти твърдението, че животът ти се променя като станеш родител. Вече имах приятели, които „семейният живот“ беше запратил в небитието, които рязко и безвъзвратно бяха отпаднали от компанията и за които вече се говореше предимно в минало време. И бях наплашен. Новината, че ще ставам баща, посрещнах със сериозна доза притеснение, че животът ми е на път да приключи, точно когато се чувствам готов и достатъчно самостоятелен, за да постигна всичко. Осъзнах, че съм си губил времето, че съм се занимавал с глупости и сега е свършено.

Аз, аз, аз… моят живот, моите планове, за които все някой ми се бърка. Всъщност наистина животът ми се промени. Много пораснах откакто станах татко. Започнах да раста още когато разбрах, че ще ставам и не съм спирал от тогава. Основната разлика е, че вече не съм само аз, а ние. Вече сме племе, както обичаме понякога да казваме с Ели – майката на нашата четиригодишна дъщеря Яна. Откакто Яна се роди скуката изчезна от нашия живот, а от тогава самотен или излишен съм се чувствал само, когато не съм бил с племето си. А повярвайте ми, тези моменти са твърде редки в нашия семеен живот. Някои споделят с носталгия как неусетно са се изнизали годините и детето пораснало. Не и ние! Усетихме ги тези четири години и още как, но нека ви разкажа…

васко3Веселби, приключения, пътешествия. Това бяха нещата, които ни събраха с Ели и след като Яна се роди нямахме никакво намерение да ѝ ги спестяваме. Бебето беше навсякъде с нас. Продължавахме да се виждаме с приятели, да пътуваме, да къмпингуваме, посещавахме повечето купони, че даже и няколко музикални фестивали, и всички се дивяха и не можеха да повярват, че животът след бебето е възможен. Яна беше първото „публично“ бебе в компанията и мисля, че по този начин помогнахме на някои приятели да се решат на стъпката да станат родители. И през цялото време спестявахме.

Когато Яна стана на година потеглихме на пътешествие. Беше лесно, бяхме спестявали повече от година, Ели нямаше никакво намерение да се отказва от втората година на майчинството си, аз напуснах работата си като компютърен програмист, която отдавна не ме удовлетворяваше и зареждаше. Посоката – Карибите и Южна Америка. Докато у нас върлуваше легендарната вече снежа зима на 2012 г., ние се търкаляхме по плажовете, опъвахме хамаци между палмите, ядохме от всички тропически плодове и улични сергии с манджи, возихме се на самолети, кораби и яхти, изкатерихме Андите, видяхме джунгли, пустини, вулкани и ледници, Панамския канал, Титикака, Мачу Пикчу и Рио и срещнахме много нови приятели. Правихме всичко заедно, спахме винаги в едно легло, извървяхме стотици километри с Яна на раменете ми. Това пътешествие продължи около десет месеца и ни струваше толкова, колкото повечето семейства от средната класа у нас биха изхарчили така или иначе без да направят нищо особено. Истории от пътешествието могат да бъдат прочетени в електронния ни пътепис: Голямата Маняна.

васко4

 

Върнахме се заредени с идеи, бяхме напълно разчупили своите предишни навици и вече знаехме, че огромна част от нещата, които правим или не правим са по навик, а много от решенията, които взимаме в живота си, са на основата на нечии други очаквания. И така, Ели се върна на работа, а аз останах безработен и се посветих на гледането на малката. Твърде нетрадиционно решение, предвид това, че моята професия в случая беше по-доходоносна. Но имах нужда от повече време, за да определя в каква посока да се развивам професионално. След пътуването това не ни коства нищо, бяхме отвикнали от хубавите си заплати. Тази стъпка не беше стъпка назад, както би била преди и както би било за повечето хора. Това беше стъпка напред. След като една година посветих изцяло на семейството си, ме намери ново по-интересно призвание.

васко2Не съм сигурен, че щях да имам с какво толкова да се похваля за последните четири години, ако не бях станал баща. Сигурен съм, че щях все още да съм в пълно неведение за това какво е да обичаш и да те обичат по най-безкористния начин. Какво е да подкрепяш едно същество да расте и да се развива и то да има пълно доверие в теб. Какво е истинска щедрост и великодушие. Как във взаимоотношенията между хората проблемите трябва да се решават, а не да се забравят. Как да се извиняваш и да прощаваш. Как да се посветиш изцяло на тук и сега, вместо винаги да планираш и работиш за утре. Чрез своята откровеност и неподправеност децата ни дават уникална възможност да проникнем навътре в себе си, където да открием съкровища, които отдавна несъзнателно търсим.

Да бъдеш баща изисква съзнателни усилия да преглътнеш своето его на голям и умен, да станеш пазител на семейната хармония и да се вслушваш в детето. Тази роля я играеш за детето и майката, не за съседите, приятелите или родителите. И ако публиката ти ръкопляска, те очаква страхотна кариера в Бащинството.