Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Представяме ви татко Добри

11245219_10206121637747600_1275883191_o

Представи се с няколко думи – откъде си, къде живееш, с какво се занимаваш, откога си баща и колко деца имаш?
Добри: От София съм, но вече избягах в софийските покрайнини. Занимавам се с маркетинг и с маркетингови проучвания от над 15 години. Станах баща през 2006 година и препотвърдих тази си социална роля шест години по-късно. Първото ни дете е момиче, а второто момче.

Опиши се накратко какъв баща си. Кажи няколко думи за децата си.
Добри: Опитвам се да балансирам между семейство, работа и няколко лични хобита и интереси. Мисля, че съм смес от любящ и изискващ баща, но също така и родител, който лесно следва лудешките импулси на децата си, но и провокира такива у тях. Все пак, за да изляза от зоната си на комфорт, ще призная, че напоследък съм по-строг.

Как би довършил изречението „Да бъдеш баща е…“?
Добри:… за мен това е като да гледаш към морските дълбини през маската за плуване, но всъщност морските дълбини се оказват една постоянно разширяваща се Вселена и това е детето. Естествено, това е романтичната страна на родителството. На ежедневно ниво, битието на бащата не може да бъде отделено от отговорността.

Коя е любимата ти игра от детството? Ще научиш ли децата на нея?
Добри: Това с любимата игра е наистина сложно. Дори някои игри от моето детство вече са отчасти в категорията некоректни или опасни, но игрите с фигурки и строителите ме стимулираха да фантазирам и определено съм го предал на дъщеря ми. Спомням си, когато й купихме първия строител. Прибрахме се вкъщи и се оказа, че кубчетата са крайно недостатъчни. Почти веднага добавихме още два комплекта и оттогава е сред играчките, които не подлежат дори на временно архивиране. Строим всичко, а от година вече привличаме и малкия, който пък изповядва другата ми детска страст-колите. Той е просто обсебен от тях.

Кои са любимите неща, които правиш заедно с децата – игра, спорт, хоби?
Добри: Любима е борбата на спалнята или на килима, гоненицата, криеницата, разходките в планината, прегърнати да гледаме филм.

С какво бащата е важен за детето? Според теб може ли някой да замести бащата като родител?
Добри: Ето още нещо като стереотип, който обаче споделям. Бащата е важен с любовта и то с различната любов, защото всички сме индивидуалности и всеки родител дарява своята на детето си. Едно дете не може да предозира с родителската любов. Ако пък изходим от тази позиция, то стига да има някой, който отдава цялата си любов на детето, то сякаш е възможно.
Другата позиция поставям в контекста на социализацията на детето и различните джендър идентичности, които са „пакетирани“ в ролите на бащата и на майката. Имам някаква вътрешна съпротива и настойчиво мигаща червена лампа по отношение опитите тези роли да бъдат целенасочено и тотално де-инсталирани, без да отричам, че в миналото обществото е било твърде постоянстващо в натрапването им.

Какво си научил от твоя баща? Разкажи спомен, който се е запечатал в съзнанието ти.
Добри: Спомен – игрите, в които и той ставаше дете, така както и аз се вживявам в тези с моите деца. Иначе, от него научих един от най-важните уроци под формата на прочутия закон на Линч, че совите не са това, което са. Привидностите следва да бъдат разбулвани :)

Кой е най-ценният „урок“, който си научил от твоите деца до този момент?
Добри: Че срещу себе си имаш безмилостни критици, които не винаги те критикуват само с добри чувства :), а са едни малки машинки за завоюване на нови територии за сметка на най-слабия в групата.

Има ли важен „урок“, който искаш твоите деца да научат и прилагат в живота?
Добри: Такъв съм, че трудно се въздържам да давам съвети, но обичайно в такъв момент съм и много добре аргументиран. Едновременно с това се опитвам и да не давам голямата готварска книга на живота, а само най-общите ориентири, по които да се движат децата ни.

Кои са предразсъдъците в българското общество за ролята на бащата, с които ти се сблъскваш? По какъв начин обществото трябва да подкрепя бащинството?
Добри: Не съм убеден, че вече мога да мисля бащинството през патриархалния стереотип, тъй като ми се струва, че от него може би са останали само някакви отломки.

Как се отнасяш към твърдения от типа „Мъжете не плачат“ или „Целуването и прегръщането на децата е за майките“?
Добри: Всъщност сякаш се опитах да маркирам отговора още при предишния въпрос. Ако приемем, че това са стереотипите за социалната роля на бащата, то да, според мен те са все по-малко валидни в обществото ни. Дали пък в това отношение не се модернизираме по-бързо от очакваното. Просто вече почти не виждам такива културни модели, които да подкрепят или да подпомагат самовъзпроизвеждането на строгия и леко дистанциран баща, който е в опозиция на нежната, добра и закриляща майка. Семейните роли на мъжете и жените, особено в градската среда, се движат към унифициране.

Смяташ ли, че таткото е важно да присъства на раждането?
Добри: Интересен въпрос. Не съм присъствал на нито едно от двете раждания на децата си. Предпочитам да мисля раждането като тайнство и искам то да остане такова за мен. Преди двете раждания, обсъждахме този въпрос със съпругата ми и всъщност не мисля, че имахме някакви противоречия. Едновременно с това се надявам, че съм бил достатъчна емоционална подкрепа в трудните моменти, включително и около раждането. Тук започвам да се питам откъде всъщност тръгва тази тенденция и как се формират тези нови, макар и меки, обществени норми.

Кое беше най-голямото предизвикателство в грижите за бебето през първите месеци?
Добри: Търсенето и откриването на онези, все още малобройни и нестабилни острови на семейна хармония, на които всички можем да отпуснем и да се наслаждаваме един на друг. Почти всичко останало е недоспиване, недоспиване и недоспиване.

Какво би казал на тези мъже, които се чудят дали да станат бащи или не?
Добри: Дълбокото премисляне не е гаранция за избягване на евентуални грешки, но е добре бащинството да бъде информиран избор и осъзната отговорност. Също така да не се изчаква твърде много заради кариера или известни материални ограничения.

Важно ли е да има кампании в подкрепа на бащинството в България? Има ли според теб въпроси и теми, които е особено важно да бъдат застъпени и разисквани в обществото?
Добри: Българският баща може би има нужда от подкрепа, за да разбере, че наистина е много, много добър баща в територия, която, ако се върнем към стереотипите, е по-скоро отредена на майката.