Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Представяме ви татко Константин Вълков

Косьо ВълковКонстантин Вълков е програмен директор на Дарик радио. Автор е във вестник „24 часа“, както и в редица списания и онлайн сайтове. Специализирал по медийни програми на Deutsche Welle и Reuters, както и по програми на Европейския Журналистически Център и Европейската Комисия. Участвал е в журналистически обучения в Швеция, Южна Африка, Великобритания, Австрия, Испания и Германия.
Носител на наградата „Черноризец Храбър“ и на награда „Мтел Media Masters“.
Баща е на Полина на 13 години и на Явор – почти на 3 години.

 

Опиши се накратко какъв баща си. Кажи няколко думи за децата си.
Константин: Донякъде разсеян. Не достатъчно фокусиран сякаш. Не знам какво точно значи да отделяш повече време на децата си, сигурно е много важно. Но пък от друга страна мисля, че им предавам поне някакъв свободен дух. За децата ми? Прекрасни.

 

Как би довършил изречението „Да бъдеш баща е…“?
Константин: Всичко онова, което правиш инстинктивно, не по книга. Да бъдеш баща е да предаваш твоето любопитство към света на децата си, а те да те зареждат с вечно блестящите си очи.

 

Коя е любимата ти игра от детството? Ще научиш ли децата на нея?
Константин: Ръбче, футбол на улицата. Да, ще ги науча.

 
Коя е любимата ви семейна активност (игра, спорт, хоби), която практикувате заедно с децата?
Константин: Излизане заедно без цел и посока. Трябва да се стегнем.

 

Кои според теб са най-важните игри заедно с родителите за едно дете?
Константин: Опознаване на света. Няма друга по-интересна игра. И всеки път – нещо ново. Важно е за детските очи.

 

Какво е за едно дете бащината фигура и може ли някой да замести бащата?
Константин: Не мога да го опиша с думи, не вярвам на определенията в книги и т.н. За всяко дете бащата е нещо различно. Бащата трябва да бъде такъв, какъвто е, а не по калъп от дадени книги, съвети на доктори и т.н.

 

Какво си научил от твоя баща? 
Константин: Че образованието е най-важното нещо на света. Че трябва да си подготвен винаги и за всичко. Че трябва да ставаш рано. И да работиш много.

 
Има ли важен „урок“, който искаш твоите деца да научат и прилагат в живота?
Константин: Да бъдат любопитни към света. Да им е интересно. Това ми е достатъчно.

 

 

Кой е най-ценният урок, който си научил от твоите деца?
Константин: Времето, прекарано в още повече работа, е излишно. Времето, прекарано с децата, е единственото, което има значение. Защото после имаш сили и за работата.

 

Кои са стереотипите, с които един баща се сблъсква в обществото? Какво трябва да се промени според теб, за да се променят стереотипите?
Константин: Не съм се замислял. Лично аз нямам проблем с някакви стереотипи.

 

Как се отнасяш към твърдения от типа „Мъжете не плачат“ или „Целуването и прегръщането на децата е за майките“?
Константин: Мъжете плачат (за справка – филми като Сена и Титаник). Второто не съм го чувал от години.

 
Смяташ ли, че таткото е хубаво да присъства на раждането?
Константин: Както той прецени. Аз лично не съм присъствал.

 
Кое беше най-голямото предизвикателство в грижите за бебето през първите месеци?
Константин: Спомням си само хубавите моменти. Със сигурност обаче голямо предизвикателство е да се запазва спокойствие, въпреки струпващите се трудности.

 

Разкажи забавна случка с участието на децата?
Константин: Това трябва да се прави на живо. Толкова много са.

 

От какво би искал да предпазиш децата?
Константин: Труден въпрос. Изисква дълъг и обстоен отговор. Ако трябва да бъда кратък – плаша се, че в даден момент може да си помислят, че с “лъжа” и “нечестност” се стига по-бързо до крайната цел. Това не е така.

 
Какво би казал на тези мъже, които се чудят дали да станат бащи или не?
Константин: Ако искат да разберат какво е това любов, да не се чудят.