Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Представяме ви татко Крум

11292721_10155894466700495_1177825719_nПредстави се с няколко думи – откъде си, къде живееш, с какво се занимаваш, откога си баща и колко деца имаш?
Крум: Казвам се Крум, роден съм във Велинград, отраснал в София до 15 годишна възраст след което заминавам за САЩ, където живея до днес. Мениджър съм в сервиз за авто поправки. Имам една дъщеря, която се казва Дейзи и е на 2 години.

 

Опиши се накратко какъв баща си. Кажи няколко думи за детето си.
Крум: Това човек да се самоопише винаги си е субективна работа. Какав баща съм? Баща като слънце! Не – бъзикам се. Всъщност аз даже не обичам да се занимавам с деца като цяло. Има хора, на които им идва от вътре. Аз съм търпелив в много отношения, но да се разправям със свръх-енергично и в същото време не-рационално човече определено ми е трудно. Смятам, че е важно човек да бъде обективен, особено когато става въпрос за може би най-важната работа, която му се налага да свърши през живота си – отглеждането на следващото поколение. Стигнал съм до извода, че като цяло не обичам децата. Обичам моето… безпределно! Не планувам да имам още, защото осъзнавайки, че отглеждането им за мен е трудна работа, искам да съсредоточа всичката си енергия и да се справя добре поне с нея. Дейзи Е дете като слънце. Хлапе по учебник. Енергична, умна, сравнително послушна, абе дете, с което даже и аз би трябвало да мога да се справя.

Как би довършил изречението „Да бъдеш баща е…“? 

Крум: Да бъдеш баща е да отдадеш себе си безусловно и изцяло на наследника си.

Коя е любимата ти игра от детството? Ще научиш ли детето на нея?
Крум: Винаги съм бил спортна натура, следователно игрите, по които съм се захласвал най вече, бяха баскетболът и футболът (в този ред). Определено държа малката да е физически активна и вече я уча и на двата спорта.

Кои са любимите неща, които правиш заедно с дъщеря си – игра, спорт, хоби?
Крум: Дейзи е наследила метаболизма и апетита на родителите си. Това малко две-годишно същество поглъща главозамайващи количества храна. В нашия случай хапването се превърна в такъв тип занимание. И се отнасям сериозно с това, защото като че ли важността на здравословното хранене се подценява в сравнение с ударението на академичното и физическото обучение например.

Разкажи забавна случка с участието на детето?
Крум: Един ден имах повод да я науча на благозвучната българска думичка „тенджера”. По принцип Дейзи, като повечето хлапета на две години, е като папагал, без никакви проблеми с повтарянето на каквото чуе. И даже „тенджера” се оказа никакъв проблем за нея. Проблемът беше че по някаква странна причина не можеше да я каже без да прикрепи неуместното „йойойойо” накрая. Колкото пъти и кажех „Дейзи кажи тенджера!” тя отвръщаше с ентусиазъм „Тенджерйойойойо”. Скъсали сме се от смях! Ако я накарам да повтори думата на срички го прави правилно. Веднага след това я карам да я каже цялата и мигновено получавам „тенджерйойойойо” Още го прави понякога, но мисля, че вече е нарочно – заради вниманието което получава.

С какво бащата е важен за детето? Според теб може ли някой да замести бащата като родител?
Крум: Ако дефинираме „баща” като роля в живота на детето, то тогава не може никой да го замести. Ако въпроса подразбира „баща” в биологичния смисъл, то тогава да и мисля че има много примери за това.

Какво си научил от твоя баща? Разкажи спомен, който се е запечатал в съзнанието ти.
Крум: Главно работливост и сръчност. Баща ми е художник, дърворезбар и дърводелец. Учил ме е на неговите таланти много пъти и продължава да го прави когато ни се отдаде възможност. Дойде ни на гости в Щатите веднъж, точно след като бяхме купили къща. Помогна ми (или аз на него) да вдигнем ограда в задния двор. Имам много такива спомени и ги ценя високо.

Кой е най-ценният „урок“, който си научил от твоето дете до този момент?
Крум: По принцип не съм привърженик на гледната точка, че децата ти могат да те научат на нещо. Поне не докато са малки. Можеш да научиш нещо на базата на опита с тях, но ако две-годишната ми щерка ме научи на нещо което аз, на 32 не знам, трябва да я дам на някой друг да я отгледа…

Има ли важен „урок“, който искаш твоята дъщеря да научи и прилага в живота?
Крум: Искам да я науча да мисли за себе си, да подлага всичко на съмнение и никога да не спира да се учи.

Как се отнасяш към твърдения от типа „Мъжете не плачат“ или „Целуването и прегръщането на децата е за майките“?
Крум: Мисля, че това са отживелици. Тук в Щатите не се сблъсквам с този начин на мислене много. Определено стереотипите съществуват, но моите наблюдения са, че повечето прогресивно мислещи и интелигентни хора гледат на тях като на отживелици.

Смяташ ли, че таткото е важно да присъства на раждането?
Крум: Мисля, че е хубаво, защото е неповторим момент и според мен не е за изпускане. Ако е „важно“ за някой – то би било за майката, ако тя има нужда от таткото като някакъв източник на кураж. Иначе на бебето най-вероятно му е все едно в този момент.

Кое беше най-голямото предизвикателство в грижите за бебето през първите месеци?
Крум: Не знаеш какво иска. И като комбинираш това с липсата на опит в такива ситуации нещата могат да станат доста обезкуражаващи.

Какво би казал на тези мъже, които се чудят дали да станат бащи или не?
Крум: Че е най-важната задача, с която някога ще се захванат в живота си. Трябва да си “all-in” като в игра на покер, за да имаш някакъв шанс да го свършиш както трябва. Аз лично много се дразня, когато чуя хора да говорят на темата „деца“, споменавайки само веселите, щастливите и сладките аспекти. Може би това е и част от причината да има и толкова много кекави „не-готови“ родители, защото като че ли е общоприето да се гледа на децата не най-вече като на най-сериозната отговорност в живота на един човек, ами като на някакъв сладък епизод, който едва ли не всеки трябва да изпита. Много често чувам хора да казват „Еее, то човек никога не е готов за първо дете…“. Ако човек не е поне психически готов или поне наясно с отговорността, която му предстои, то тогава, поне според мен, е по-добре да не се захваща с тази работа.

Важно ли е да има кампании в подкрепа на бащинството в България? Има ли според теб въпроси и теми, които е особено важно да бъдат застъпени и разисквани в обществото?
Крум: Абсолютно да. Не само в България, но навсякъде. Затова аз вярвам в успеха на „Да бъдеш Баща“ на международно ниво. Не съм се замислял кои са правилните/ключовите теми, които биха заинтригували масите, но ми харесва идеята ви за оборването на стереотипите, тъй като те служат като оправдания за мъжа да не полага усилия, равни на майчинските в отглеждането на децата. Моята болна тема, която аз бих искал да се дискутира повече, е за отговорността по отглеждането на читав и полезен за обществото човек. На тази планета не й трябва повече количество – трябва й качвство. И както при всичко друго, качеството се постига с мноооого труд и упоритост. Но поне при децата възнаграждението под форма на любов и гордост е много по-голямо от наградите при което и да е друго начинание.

11421469_10155894467500495_142429592_n