Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Представяме ви татко Мартин

IMG_5315-fairy-logo

Представи се с няколко думи – откъде си, къде живееш, с какво се занимаваш, откога си баща.
Мартин: Казвам се Мартин Райчинов. Занимавам се професионално с банково застраховане и презастраховане в най-голямата застрахователна група в България. На 38 години съм, живея със семейството си в София и имам малка дъщеричка, която току-що направи 10 месеца и  е най-прекрасното създание на света. Гордея се със семейството си, не съм могъл и да мечтая за по-добра съпруга и по-отдадена майка на детето ми. Господ наистина е добър!

Как се появи семейството и детето при теб – планирано или не?
Мартин: Семейството се появява, когато се появи любовта. То е задължителното продължение на развиването на една душевна и духовна връзка. В този смисъл то може да се каже, че е планирано и предопределено във вечността, но любовта винаги е изненадваща и носи със себе си своите последствия. Така и при нас – познаваме се с Йоана от малки, но любовта се появи в живота ни сравнително късно, след много опитности, които ни приготвиха за един красив и успешен съвместен живот. А детето е внимателно планирано и на този етап изчакваме момента да планираме следващите.

Как си представяше бащинството преди появата на дъщеря ти Aрия?
Мартин: Трудно е да се отговори на този въпрос. Работя в неправителствени организации, които се занимават с деца, със социална дейност с домове за деца, лишени от родителски грижи. Имам голям опит в работата с деца и съм видял различни проявления на бащинството и на неговата липса. В този смисъл знам какво искам да дам на детето си и се надявам да съм готов за това. Опитвам се да се развивам непрестанно, като оставам отворен за нейните нужди и като чета специализирана литература. Разчитам и много на майката да ме насочва в подходящите етапи от растежа.

Опиши се накратко какъв баща си. Кажи няколко думи за Aрия.
Мартин: Некоректен въпрос. На него трябва други да отговорят. Вероятно всички бащи смятат, че са най-добрите, грижовни и отдадени родители. За Ария мога обаче да говоря. Тя е прекрасно дете, много спокойна и много усмихната. Дано успеем да й предадем радостта от живота и критичното отношение към света. Предстои й едно интересно пътешествие и дори сега е невероятно да се вижда как тя открива всяка малка частица от живота и ги нарежда в своя пъзел.

 

IMG_5172-logo

 

Как би довършил изречението „Да бъдеш баща е…“?
Мартин: Неописуемо. Трябва да се изпита лично.

Коя е любимата ти игра от детството? Ще научиш ли детето на нея?
Мартин: Като дете обичах да си играя на улицата, на всякакви игри. Стояхме до късно вечерите. Сега не знам дали бих оставил Ария да стои толкова късно навън. За съжаление времената са различни. Тя ще открие своите игри, които ще са интересни за нея.

Кои са любимите неща, които правиш заедно с Aрия – игра, спорт, хоби?
Мартин: Тя е още твърде малка и сега само се подхвърляме във въздуха и си нареждаме различни видове пъзели (всъщност аз нареждам, тя разрежда, но това са детайли). Тепърва предстои да откриваме забавленията в игрите. Умишлено у дома не гледаме телевизия с нея, за да имаме повече място в съзнанието си.

Разкажи забавна случка с участието на детето?
Мартин: Всеки момент е забавен. Най-вълнуващи в този етап са появата на всяко ново зъбче, пролазването, нетърпението да проходи. Откриването на пляскането с ръце във водата по време на баня е неповторимо. За всички. А най-неповторимото в едно дете – това са смехът и прегръдките, усещането за близост и усещането за нужда, които само мама и тате могат да запълнят.

С какво бащата е важен за детето? Според теб може ли някой да замести бащата?
Мартин: Вероятно може. Познавам немалко деца, израснали без баща. Имат своите недостатъчно развити умения и качества, но са достойни човешки същества. Бог ни е дал възможности да се справим психологически с всички трудности в живота. Понякога просто не е въпрос на избор. Но никога няма да приема съзнателния отказ от участие в живота на детето от страна на бащата. Това е израз на малодушие, мерзост и отказ от самия живот. Не знам как тези хора живеят със себе си.

Какво си научил от твоя баща? Разкажи спомен, който се е запечатал в съзнанието ти.
Мартин: Най-важното, което възприех от своя баща, е любовта към учението и книгите. Той винаги настояваше да четем и да се развиваме и никога да не оставаме на едно място, независимо колко сме израснали. Още преди десетки години той знаеше и прилагаше модерния напоследък принцип за „учене през целия живот“. Няма да забравя как ставахме всяка сутрин рано-рано, пускахме радиото да слушаме с едно ухо „България – дела и документи“ (започваше с мелодията на „Откак се, мила моя майно льо, зора зазорила…“) и той идваше и казваше: „Деца, готови ли сте да превземаме крепостта „Наука“!? Какво имаме днес в училище?“

Кой е най-ценният „урок“, който си научил от твоето дете?
Мартин: В момента – че личните нужди не са чак толкова важни и спираш да ги мислиш като толкова значими, когато едно малко човече има нужда от теб. Винаги съм мислел, че имам нужда от моя дълъг нощен сън, сега разбирам, че спокойно се оправям и без него, защото съм насърчен, че съм правил нещо по-важно, което отеква във вечността.

Има ли важен „урок“, който искаш Aрия да научи и прилага в живота?
Мартин: Най-важното нещо, което бих искал Ария да научи, това е страхът от Бога. Вярата дава сили и възможности за преодоляване на всяка житейска бариера. Искам тя да знае, че Христос не е умрял напразно.

Кои са нещата, на които един баща задължително трябва да научи своя син?
Мартин: Да уважава дамите. Да бъде джентълмен. Това качество е на изчезване в днешното общество.

Кои са предразсъдъците в българското общество за ролята на бащата, с които ти се сблъскваш? По какъв начин обществото трябва да подкрепя бащинството?
Мартин: Не мисля, че има предразсъдъци. Поколенията са се сменили и вече бащите са пълноправни участници в семейния живот. Най-важно е да знаят, че от тях не се очаква само да носят пари и да бъдат силни, но да бъдат емоционално въвлечени във всеки етап от растежа на детето. И да го прегръщат във всеки възможен миг. Това няма цена.

Смяташ ли че има разлика между бащината и майчината любов и отношение към децата?
Мартин: Огромна е, разбира се. По принцип мъжете са по-прагматични. По принцип майките имат по-силно развито усещане към децата си и това е лесно обяснимо. Има и примери за обратното. Но майката и бащата имат различни роли и учат децата си на различни неща. Така ни е предвидил Господ.

Как се отнасяш към твърдения от типа „Мъжете не плачат“ или „Целуването и прегръщането на децата е за майките“?
Мартин: Глупости са. Хората сме емоционални същества. И имаме нужда както да даваме, така и да приемаме тези емоции. Само тогава сме пълноценни.

Смяташ ли, че таткото е важно да присъства на раждането?
Мартин: Зависи. Има татковци с по-слаба психика. Често се случва да припадат и да се налага отделен екип да мисли за тях в този сюблимен момент. Но ако могат – това е усещане и близост, която остава за цял живот.

Кое беше най-голямото предизвикателство в грижите за бебе Aрия през първите месеци?
Мартин: Липсата на сън. Енергията на детето. По-младите родители са по-привилегировани в това отношение. И също е особено важно да има кой да помага в грижите около къщата и детето. Иначе става трудно. Не невъзможно, но трудно. Но това са само етапи и дори не разбираш колко бързо отминават.

Има ли „мъжка“ и „женска“ работа при грижите за едно дете, според теб?
Мартин: Категорично не. Детето има нужди и е добре всеки да се грижи за него. Освен това родителите имат различен запас от сили в различните моменти от деня и затова могат да се редуват в задълженията си.

Какво би казал на тези мъже, които се чудят дали да станат бащи или не?
Мартин: То не е за чудене. Първо и най-важно е дали има с кого. Второ и най-важно е дали този някой е човекът, с когото смятат да прекарат остатъка от живота си. Защото иначе рискуват да съсипят един живот. И третото и най-важно е дали са готови да жертват себе си, за да сътворят един достоен човек. Ако не са готови да загърбят егото си, добре е да се замислят дали им е време. Познавам много бащи, които си „живеят живота“ и децата им остават на заден план. Това не остава без последствия. И да – и трите са най-важни.

Важно ли е да има кампании в подкрепа на бащинството в България? Има ли според теб въпроси и теми, които е особено важно да бъдат застъпени и разисквани в обществото?
Мартин: Категорично е добра идея да се развиват теми за ролята на бащата, за неговото участие в живота на детето, за очакванията към него, за това как едно момче гледа на баща си, как едно момиче гледа на баща си, какво се променя в отношението към бащата в различните етапи на растежа на детето. Нека сме готови и да бъдем наистина добри бащи.

И накрая – каква е разликата между „баща“ и „татко“?
Мартин: Бащата е физиологическата единица, която е дала искрицата живот на детето. Таткото е психологическото присъствие, което изгражда един човек.

IMG_5050-logo

 

Снимки: MILENUITY PHOTOGRAPHY