Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Представяме ви татко Михаил

14151804_10154345722575520_2009549696_o

 

Представи се с няколко думи – откъде си, къде живееш, с какво се занимаваш, откога си баща и колко деца имаш?
Михаил: Казвам се Михаил Стефанов, занимавам се с публични комуникации, имам две деца – Лия, на 6 години, и Алина, на 2 години.

Опиши се накратко какъв баща си. Кажи няколко думи за децата си.
Михаил: Дъщерите ми са истински фурии. Лия е въплъщение на движението – ако е спряла, не може дори да мисли. Затова не спира. Да се движи, да говори, да танцува. Не обича и да спи – още от бебе счита съня за истинска загуба на време – светът е толкова интересен, трябва да се живее. Алина, макар и отскоро в семейството, показва много силна воля и детерминираност – поиска ли нещо, се добира до него независимо от пречките. Това често води до падане от спалнята, но досега това не я е отказало.
А да опиша себе си като баща ми е трудно – обичам децата си много и се опитвам да прекарвам с тях възможно най-много време, защото осъзнавам колко е важно това за тях. А и за мен самия.

Как би довършил изречението „Да бъдеш баща е…“?
Михаил: Да бъдеш баща е да даваш идентичност, да учиш децата си кои са те. И едва ли има по-голяма отговорност от това.

Коя е любимата ти игра от детството? Ще научиш ли децата на нея?
Михаил: От малък обичам да се боричкам – и го правехме с часове по поляните. Това и днес си е така – дори тренирам спорт, в който има много боричкане (бразилско джу джицу). И определено и двете ми дъщери имат склонност към боричкане – може би защото не ги оставям на мира и непрекъснато се борим. Макар че Лия от време на време се оплаква: “Татеее, стига с тая борба, хайде да играем на кукли”.

Кои са любимите неща, които правиш заедно с децата – игра, спорт, хоби?
Михаил: С Лия много обичаме да си четем. И четем по много. Имаме и нещо, наречено “вълшебна игра” – измислям всякакви шантави и фантасмагорични сценарии, често включват и дегизировка, и маскировка. Иначе гледаме да сме на въздух по всеки удобен повод – караме колело, а от скоро ходим и на планински преходи – друга моя голяма страст. С Алина все още сме на етап само боричкане – но тя не може да се оплаква, така че няма избор.

11293552_10153310599460520_961982195_o

Разкажи забавна случка с участието на децата?
Михаил: Забавата е непрестанна – ние нямаме скучни случки. Лапсусите са изключително сладки – последният такъв беше, когато в детската градина на Лия имаше случай на варицела и тя, прибирайки се вкъщи, рева напоително, защото щяла да се разболее от “карантина”.

С какво бащата е важен за детето? Според теб може ли някой да замести бащата като родител?
Михаил: Казах го и по-горе – таткото дава идентичността на човечето. Неговото отсъствие ни оставя дълбоко разколебани в собствената ни идентичност и ценност – хората, израснали без бащи (те може физически да са били там, но пак да ги е нямало), често дълбоко в себе си са разколебани, неуверени, несигурни в собствената си ценност.

Какво си научил от твоя баща? Разкажи спомен, който се е запечатал в съзнанието ти.
Михаил: От баща си съм научил толкова много – той е един от бащите, които винаги са били там. Но любовта към добрата храна, готвенето, пътуването и ценността на това да си със семейството си със сигурност са измежду основните неща, които съм видял от него.

Кой е най-ценният „урок“, който си научил от твоите деца до този момент?
Михаил: Никога да не ги подценявам, защото винаги са готови да ме изненадат с това колко знаят и колко могат. И винаги да се опитвам да слушам какво ми казват, защото иначе мога да пропусна незабравими моменти.

Има ли важен „урок“, който искаш твоите деца да научат и прилагат в живота?
Михаил: Има няколко такива урока – първият и най-важен е старата библейски истина, че трябва да правиш за хората това, което искаш те да правят за теб. Другият е, че няма нищо невъзможно – стига да не те е страх от грешки, да обичаш да учиш непрекъснато и да правиш неща, които ти доставят удоволствие.

Кои са предразсъдъците в българското общество за ролята на бащата, с които ти се сблъскваш? По какъв начин обществото трябва да подкрепя бащинството?
Михаил: Истинският мъж не може да е емоционален, не бива да казва, че обича децата си, камо ли да ги прегръща често. Не бива да върши детинщини, камо ли да изглежда смешно в очите на съседите или хората в парка. Трябва да строява децата, да тропа по масата, да му се подчиняват всички. И да си пробива път в живота без значение на цената, като учи и децата си на същото. И ако не си такъв, си невероятен мухльо всъщност.
Супер дразнещи са тези ценности, а лошото е, че много мъже ги изповядват. И затова много се изкефих на кампанията на Mencare за истинските мъже – абсолютно в десятката. Трябва да се работи и с момчетата – не знам, нещо като курсове за истинско мъжество. Има отчаяна нужда от примери на истински мъже, които да противопоставим на общия образ на мъжа- емоционален тапир, за когото е важно само колко пари изкарва, каква кола кара, какви дрехи носи и с каква жена спи.

Как се отнасяш към твърдения от типа „Мъжете не плачат“ или „Целуването и прегръщането на децата е за майките“?
Михаил: Глупости са това! Повтаряме на момчетата, че не бива да се плаче, и после се чудим защо не споделят, защо се депресират и защо правят счупени семейства.

Смяташ ли, че таткото е важно да присъства на раждането?

Михаил: Не знам важно ли е, ама знам, че не е за всеки. Ако аз бях на раждането на двете ми деца, щях повече работа да създам на лекарите да ме свестяват, отколкото да израждат децата.

Кое беше най-голямото предизвикателство в грижите за бебетата през първите месеци?
Михаил: Без съмнение в нашия случай беше недоспиването. При първата ни дъщеря Лия беше брутално – тя отказваше да спи нощем през първите си три години. И ходехме като сомнабули със съпругата ми.

Какво би казал на тези мъже, които се чудят дали да станат бащи или не?
Михаил: Всичко се променя, това ще им кажа. И никога няма да сме достатъчно подготвени за това. Затова, ако са намерили човека, с когото искат да имат семейство и да прекарат живота си – хич изобщо не бива да се чудят.

Важно ли е да има кампании в подкрепа на бащинството в България? Има ли според теб въпроси и теми, които е особено важно да бъдат застъпени и разисквани в обществото?
Михаил: Задължително е да има такива кампании – но аз бих ги насочил не само към възрастните мъже, а към момчета, дори такива в началното училище. Защото на един пораснал мъж да му променяш ценностите е много по-трудно отколкото да изграждаш тези на един бъдещ мъж.

Интервюто е от юни 2015 година. Актуализирана е възрастта на децата към днешна дата.

Благодарим от сърце на татко Михаил за интервюто!

снимки:личен архив