Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Представяме ви татко Станислав

11264376_10205818355772416_1250554470_n

Представи се с няколко думи – откъде си, къде живееш, с какво се занимаваш, откога си баща и колко деца имаш?
Станислав: Казвам се Станислав Пац, на 31 години съм, половин българин, половин поляк. Роден съм във Враца, но от 12 години живея в София. Работя като програмист, но имам и различни други хобита. Баща съм малко повече от 2 години, скоро чакам второ дете.

Опиши се накратко какъв баща си. Кажи няколко думи за детето.
Станислав: Какъв баща съм? Труден въпрос, а и не знам дали аз трябва да отговарям. Най-точен отговор биха дали децата ми след години.

Старая се да бъда добър баща, да отделям нужното време на детето, макар че след края на работния ден не винаги имам достатъчно енергия. Обичам да му говоря и да му обяснявам света, да го уча да разсъждава. Случва се да бъда и строг, когато нещата преминат някаква граница. За детето какво мога да кажа, 2 годишно момиче, моето момиче, Йоанна. С времето я заобичвам все повече. Радвам се на безкрайното любопитството и новите неща, които научава. Прилича доста на мен и физически, и като характер.

Как би довършил изречението „Да бъдеш баща е…“?
Станислав: Сладко предизвикателство :)

Коя е любимата ти игра от детството? Ще научиш ли детето на нея?
Станислав: Може би конструкторите Лего (извинете за рекламата), с които съм прекарал безброй часове. Мисля, че са развили доста мисленето ми и с удоволствие бих впрегнал детската креативност в тази посока. Вече правим разни къщурки с малката, но по-интересното предстои.

Кои са любимите неща, които правиш заедно с дъщеря си – игра, спорт, хоби?
Станислав: Любимото на Йоанна е да си играем малко по-силово, това което с мама няма как да стане. Премятане, хвърляне във въздуха. Може да се каже, че съм прекрасна катерушка. А и след една такава игра заспива много лесно, което е бонус за нас. А пък и за мен това е единственият фитнес, който практикувам, позаякнах с детето.

Разкажи забавна случка с участието на детето?
Станислав: Най-забавни са словесните случки. На 2 годишна възраст Йоанна си играе с думите и повтаря като папагал разни неща. Например на въпроса „какво ядеш?“ веднъж отговори с „мементи нежност“, чуто от реклама по телевизията, а аз пък наскоро получих съвет: „Изпий си млякото, ще се почувстваш по-добре!“.

С какво бащата е важен за детето? Според теб може ли някой да замести бащата като родител?
Станислав: Бащата според мен трябва да бъде силната фигура – героят, който може да се пребори с всичко, закрилникът. Оттам придобива и по-голям авторитет, едно по-тежко „не“ от това на мама, когато се налага.
Може ли някой да замени бащата? Вероятно да, но трудно. Виждал съм примери с дядовци, които играят ролята на бащинска фигура.

Какво си научил от твоя баща? Разкажи спомен, който се е запечатал в съзнанието ти.
Станислав: От баща ми съм научил много неща: от това как да държа чук и да работя с поялник, до уважението към по-възрастните и че не трябва да си държа ръцете в джобовете, когато разговарям с някого.
Трудно ми е да избера конкретен спомен, който да разкажа, но беше доста голяма тръпка когато ме учеше да карам колело и в един момент с учудване установих, че вече не е зад мен и не ме държи. След някоя година ме научи как да карам старата Шкода, голяма радост. Това са неща, които нямаше как да науча от мама.

Кой е най-ценният „урок“, който си научил от твоето дете до този момент?
Станислав: Детето ме дисциплинира, станах по-отговорен и организиран, но най-вече ме научи да обичам по един нов начин.

Има ли важен „урок“, който искаш твоята дъщеря да научи и прилага в живота?
Станислав: Да вярва в доброто, да търси хубавата страна на всеки и всичко.

Кои са предразсъдъците в българското общество за ролята на бащата, с които ти се сблъскваш? По какъв начин обществото трябва да подкрепя бащинството?
Станислав: „Гледането на детето е работа на майката, бащата само носи парите.“ – това е някакъв погрешен стереотип. Най-малкото аз искам да науча детето си на много неща, а това не става само с пари.
Подкрепата, която мога да очаквам, е най-вече на ниво разбиране. Приятелите да не се сърдят, че не съм ги виждал от повече от година. А на работа да не е проблем, че съм недоспал, когато имам малко бебе вкъщи. За щастие бих казал, че имам тази подкрепа.

Как се отнасяш към твърдения от типа „Мъжете не плачат“ или „Целуването и прегръщането на децата е за майките“?
Станислав: Изречено на глас „мъжете не плачат“ е доста глупаво, но на практика е добре бащата да не показва слабост пред детето. Най-вече защото трябва да внася усещане за сигурност, дори когато нещата са наистина зле. Целуването и прегръщането е за бащите също толкова, колкото и за майките. Получавам целувка всяка сутрин като тръгвам за работа и вечер, когато се прибера, както и много други целувки без повод.

Смяташ ли, че таткото е важно да присъства на раждането?
Станислав: В коридора – да, в операционната по-скоро не. Нека оставим нещата там на специалистите.

Кое беше най-голямото предизвикателство в грижите за бебето през първите месеци?
Станислав: Недоспиването и липсата на лично време. То последното си е проблем и до днес до голяма степен.

Какво би казал на тези мъже, които се чудят дали да станат бащи или не?
Станислав: Участвайте в еволюцията! ;)

Важно ли е да има кампании в подкрепа на бащинството в България? Има ли според теб въпроси и теми, които е особено важно да бъдат застъпени и разисквани в обществото?
Станислав: Трудно мога да определя степента на важност на една такава кампания, но със сигурност е полезна. Най-малко, защото е добре да бъде обърнато внимание на ролята на бащата и повече бащи да я осъзнаят.
Има куп организации и кампании, свързани с майките, хайде и на бащите малко внимание! ;)

Интервюто е от юни 2015 година.

Благодарим от сърце на татко Станислав за интервюто!

снимка:личен архив