Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Представяме ви татко Венцислав

11286539_970872766256728_906142037_o

Представи се с няколко думи – откъде си, къде живееш, с какво се занимаваш, откога си баща и колко деца имаш?
Венцислав: Казвам се Венцислав Николов и съм от Търговище, но в момента живея и работя в Дания. Дизайнер съм на спортни обувки. От няколко месеца съм горд татко на малката Рада, която е мое първо дете.

Опиши се накратко какъв баща си. Кажи няколко думи за детето си.
Венцислав: Опитвам се да бъда полезен баща. Усещам в момента, че мама е много по-нужна, затова гледам да не преча много и да помагам с каквото мога. Рада е много спокойно дете, което доста бързо започва да обръща внимание и реагира на това което случва около нея … Много е интересно отстрани!

Как би довършил изречението „Да бъдеш баща е…“?
Венцислав: Забавна отговорност.

Коя е любимата ти игра от детството? Ще научиш ли детето на нея?
Венцислав: Играта на картинки, жоманка с топка, ръбче, футбол, баскетбол … Не са една и две! Със сигурност ще се научим на много от тях!

Кои са любимите неща, които правиш заедно с детето – игра, спорт, хоби?
Венцислав: По-скоро бих казал, че имам любим период от деня заедно – рано сутрин! Това е нашето време докато мама още спи. Тя е в страхотно настроение след сън и се смее и забавлява много докато я преобличам и храня. А и гледаме заедно края на баскетболните мачове в НБА, които за жалост още не я интересуват особено.

Разкажи забавна случка с участието на детето?
Венцислав: Тя е още много малка и ежедневието й е доста еднообразно. Но определено реакциите й на всяко едно откритие са много забавни. Примерно учудата й, че ръцете, които се мяткато около нея, са всъщност нейни!

С какво бащата е важен за детето? Според теб може ли някой да замести бащата като родител?
Венцислав: С нуждата да вдъхне увереност, самочувствие. Не мисля, че е възможно това да се замести по никакъв начин, от когото и било.

Какво си научил от твоя баща? Разкажи спомен, който се е запечатал в съзнанието ти.
Венцислав: По един или друг начин, с присъствие или отсъствие на пример от страна на баща ми, смятам че съм научил страшно много неща от него. За спомен … Бях отличен ученик и съм имал една единствена двойка в училище. Съответно бях адски притеснен как ще реагират вкъщи. Баща ми се само се разсмя и каза, че ученик без двойка не може.

Има ли важен „урок“, който искаш твоето дете да научи и прилага в живота?
Венцислав: Искам само да е уверена, уважителна и работлива. Тези качества ще й помогнат да си извади сама изводи от всяка ситуация.

Кои са предразсъдъците в българското общество за ролята на бащата, с които ти се сблъскваш? По какъв начин обществото трябва да подкрепя бащинството?
Венцислав: Строгостта като начин на възпитание е запазена територия на бащата. Като тя съответно се изразява по стриктно определени начини … Намирам всичко това за адски нелепо. В интерес на истината не смятам, че обществото ни не подкрепя бащинството. То е по-скоро безразлично към всяко едно такова лично решение, каквото е да създадеш поколение, да бъдеш баща. В което лично аз не намирам нищо лошо, защото наистина смятам, че това е преди всичко лична отговорност.

Как се отнасяш към твърдения от типа „Мъжете не плачат“ или „Целуването и прегръщането на децата е за майките“?
Венцислав: Приемам ги с усмивка. Има всякакви хора – всеки си избира в рамките на кои клишета да живее. Има едно страхотно есе на Иво Иванов, един вид по темата – “ Истинските мъже не плачат! “, което доста добре описва нелепостта на твърдението.

Смяташ ли, че таткото е важно да присъства на раждането?
Венцислав: Аз лично присъствах и срязах пъпната връв на дъщеря ни! Чувството е неописуемо – да бъдеш част от целия процес, да видиш първата глътка въздух на детето си …

11350223_970872086256796_139876284_nКое беше най-голямото предизвикателство в грижите за бебето през първите месеци?
Венцислав: Бих казал, че да осъзнаеш нуждата и след това да промениш начина си на живот, е най-голямото предизвикателство. Колкото по-рано, толкова по-добре. След това самите грижи са даже удоволствие. В момента трудно мога да си спомня какъв беше живота ни преди Рада.

Какво би казал на тези мъже, които се чудят дали да станат бащи или не?
Венцислав: Аз самия не съм първа младост, така че не бих съветвал никой да бърза да става баща. Смятам, че за всяко нещо си има правилен момент, има хора които го осъзнават по-рано, други по-късно. Ако смятат обаче, че този момент е настъпил – няма нищо по-ценно от това да си родител!

Важно ли е да има кампании в подкрепа на бащинството в България? Има ли според теб въпроси и теми, които е особено важно да бъдат застъпени и разисквани в обществото?
Да, разбира се. В тон с предходния ми отговор, подобни кампании само биха подействали положително и биха дали допълнителна увереност на бъдещите родители в това важно решение. Но ако го няма личното желание не мисля, че каквато и да е кампания или вид натиск от страна на обществото ще помогне. Всяко едно общество се нуждае от повече отговорност, грижа за ближния, солидарност … А да бъдеш родител означава точно това според мен. Така че колкото може повече да говорим за тези качества, а и не само да говорим за тях – да ги насърчаваме и поощряваме като общество, да ги въвзпитаваме в децата си, да даваме личен пример … Нещата могат естетвено да се завъртят, така че всичко да е по-добро за нас и децата ни.