Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

кампанията през очите на мирослава иванова

БащиТЕ

 

„Отивам да гласувам за татко!“

Сядам да пиша този текст в деня на изборите за 43 Народно събрание и това е първият пост, който ми се изпречва във фейсбук. Бащата на моя приятелка е в листата на една от предизборните коалиции.

После се заглеждам в снимката, публикувана от приятел, който има племенник. На фотото се мъдри изключително симпатичен млад мъж (племенникът) на около четири години видима възраст. Има и текст. „Какъв ще станеш, когато пораснеш, вуйче?“ – пита възрастният. „Майка, баща и пожарникар ще стана!“- отговаря детето.

Поглеждам и в едно от любимите си места във фейсбук, страницата Humans of New York. Там пък виждам снимка на мъж, който обяснавя, че ако още веднъж се повиши цената на билета за метрото, той ще се взриви. Този мъж работи за девет долара на час и обяснява, че всеки ден върви по три часа пеша, за да се прибере от работа. По този начин спестява два долара и петдесет цента, каквато е цената на половин галон мляко за него и дъщеря му…

 
Бащинството!

Очевидно темата е навсякъде и е наистина прекрасно, че бащите в България си намериха… „майсторите“. Или, по-коректно е да се каже, намериха своите родители и приятели в лицето на специалисти, някои от които ще ви представя в този текст.

През септември 2014 г. официално стартира националната кампания „Да бъдеш баща“, която е част от международната Men Care – aglobal fatherhood campaign, която се провежда в над 20 страни от 5 континента. България е първата източноевропейска държава, която приютява инициативата. Целта на MenCare е да подкрепя мъжете в ролята им на грижовни, справедливи, отговорни и неагресивни родители и настойници с оглед на пълноценно развитие на децата.

Честно казано не съм фен на кампаниите. Както и на изразите, които обикновено ги обговарят. Когато например чуя фразата „активно включване на..“ или „активно включване в…“, веднага изключвам интереса си. Имам впечатлението, че повечето кампании не успяват да влезат в личното пространство на хората, към които са насочени. А ако се случваше точно това, кампаниите биха били успешни. Сигурно съществува, но не се сещам за обществен проблем, разрешен с помощта на кампания.

От друга страна,
храня огромна надежда към неправителствения сектор

Убедена съм, че той може да влияе върху обществените процеси у нас много по-адекватно, конструктивно и авторитетно, отколкото например политическото съсловие може да прави това. Първото добро впечатление, което ми направи инициативата „Да бъдеш баща“ е широката коалиция от неправителствени организации, която се е сформирала около нея. Асоциация „Родители“ стартира инициативата в обединение с цели десет неправителствени организации, всяка от които има специфичен фокус върху темата. Изграждането на въпросната мрежа от мотивирани партньорства е започнало далеч преди официалния старт на проекта. Първостепенно важният компонент от предварителната работа обаче, е проведеното национално представително проучване „Нагласи, практики и бариери пред активното мъжко включване в грижите за децата”.

Ако посветите внимание на тази кампания, имате огромен шанс не само да разберете какво се случва в българското семейство, но и да научите какво се случва в собственото ви семейство. „Да бъдеш Баща” е и възможност да си обясните нашия нов модерен свят именно през призмата на семейството и да го приемете спокойно.

Крясъците в публичното пространство гласят: „Родителите не се грижат за своите деца“, „Семейството е в упадък“. Но вие не вярвайте на тази скандална олелия. Знайте просто, че патриархалността се е разпаднала. Но няма нищо. Това е положението.

пресконференция    Луиза Шахбазян, Деян Петров и Цвета Брестничка по време на официалното откриване на кампанията.

 

„Семейството в България не се намира в криза.“

Такъв е големият и позитивен резултат от проучването, за което започнах да ви говоря. То е и чудесен повод да адмирирам инициаторите на кампанията, които очевидно се отнасят с респект към говоренето в публичното пространство. Едно е да хвърляш твърдения с цел привличане на внимание, тираж или трафик, съвсем друго е да представяш твърдения, подплатени от национално проучване.

По думите на Цвета Брестничка, председател на Асоциация „Родители“ и майка на 4 деца, семейството търси новата си идентичност, съобразно новите условия, в които живеем. Това не означава, че семейството престава да съществува, а че преживяваме момента на преосмисляне на ролите и преразпределяне на отговорностите.

Според Деян Петров, координатор на кампанията „Да бъдеш Баща”, кризата е състояние на разпадане на семейни структури. Семейството у нас все още е жизнеспособна институция, демонстрираща положителни тенденции, които заслужават да бъдат стимулирани. Може да се каже обаче, че
вече не съществува един семеен модел

Семейните модели са много. Промяна, която се дължи на социалната динамика, на интензивните темпове на разслояване на обществото.

Съвременното българско семейство се утвърждава в минималистичния кръг: майка, баща и дете. Т. е. ролята на бабите, дядовците и другите роднини е все по-малка. И още: все по-голям е броят на семействата, в които партньорите нямат официално сключен брак. Т.е. все повече деца се раждат в семейства, които не са официални.

Вероятно вече се питате защо при тази изцяло нова картина, организаторите на кампанията се насочват именно към фигурата на бащата като част от семейството. Ето го отговора от Луиза Шахбазян, психолог от фондация ПИК, една от организациите партньори в проекта: „Бащите не бяха във фокуса на социолози, психолози и други специалисти. В България родителството и бащинството не са част от общото ни разбиране за това какво означава да си истински мъж. Грижовните мъже са дискредитирани от институциите, които отговарят за социализирането на децата – училища, болници, центрове за социални грижи. Този факт се потвърди от по-старо наше проучване, проведено през 2012 г., според което майките се възприемат като по-добрия и по-компетентния родител. Въпросната дискриминация е институционализирана. Например болничните детски отделения са женски отделения и са с ограничен достъп за мъже.“

Портретът на бащата, „нарусиван“ от тазгодишното проучване показва, че мъжът, който се включва в грижите за децата и изразява емоциите си пред външни хора започва да среща все по-голяма обществена подкрепа в сравнение с периода от преди 20 години. На всичкото отгоре днешните бащи се разграничават от модела на бащата, с който самите те са израснали – на дистанцирания и авторитетен до авторитарност родител.

„Да бъдеш баща“ няма да дискредитира майката

Инициаторите на кампанията добре знаят, че индиректно върху детето влияе отношението на бащата към майката и че когато майката е подкрепена, тя самата е по-добър родител. Освен това отношенията между майката и бащата създават и моделите, които децата следват в техните интимни взаимоотношения, когато станат възрастни.

„Бащинството“ е социална роля, която може да бъде осъществявана и от други значими мъже в живота на детето. Това е друг съдържателен компонент на кампанията, който заслужава уважение.

Авторите на инициативата осъзнават, че съществуват семейства, в които по една или друга причина бащата отстъства от живота на детето. За това е много важно останалите мъже, които се намират в подобен семеен кръг, в който липсва баща – да осъзнаят своята значима роля в живота на детето. Роднини, съседи, учители, треньори. Всеки мъж, който активно се ангажира с живота на детето, може да допринесе това дете да получи модел, чрез който да изрази себе си като уверена, справяща се с живота личност. Ето защо, макар и фокусирана върху буквалната фигура на бащата, кампанията ще внимава и за цялото мъжко обкръжение на детето.

По думите на Цвета Брестничка
само добрите пожелания не са достатъчни

Хората, които искат да направят нещо трябва да знаят и как да го сторят. Едни от задачите на „Да бъдеш баща“ са създаването на инструментариуми и директна работа с образователните институции.

Ако все още не сте убедени, че тази кампания ще бъде различна от познатите ми и познатите ви кампании, които не достигат до… Горещо ви препоръчвам сайта www.mencare.bg. Тук всичко ми изглежда прекрасно – от навигацията, дизайна и снимките (на които всички бащи са автентични български) до съдържанието. Това място е платформата, която потвърждава, че кампанията няма да търси задоволителни резултати само от гледна точка на специалистите. Това място е и ваше и именно с вашата помощ то може да се превърне в нейното човешко лице. Аз лично бих била много любопитна да се докосна до истории от типа „Да бъдеш като баща“. Т.е. очаквам да прочета разкази на хора, които са намирали „баща“ в образа на нечия мъжка фигура.

Това е. Кампанията вече тече с пълна сила. Преди малко разказвах на своя приятелка за нея. „Бащите са майките на момичетата.“ – каза тя.

„Това е начало на роман! Напиши роман!“ – отговорих аз.

Официалният финал на инициативата „Да бъдеш баща“ ще бъде обявен след две години. Кой знае? Твърде възможно е тогава да бъде отчетен и един огромен страничен ефект от кампанията – написването на нова българска белетристична творба, която може да е озаглавена например така: „Бащи и дъщери.“

 

Автор: Мирослава Иванова

Източник: http://zifferbllat.blogspot.com/