Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Тайните на мъжкия мозък

mujkiqt_mozuk_cover

Д-р Луан Бризендайн изследва разликите при въздействието на хормоните върху женския и мъжкия мозък. Позовавайки се на множество изследвания в различни научни области, както и на дългогодишната си клинична практика на невробиолог и психиатър, в книгата „Мъжкият мозък“ на ИК „Изток-Запад“ д-р Бризендайн се наема с нелеката задача да надникне в мозъка на силния пол, за да оспори популярната и погрешна идея за мъжа като движен основно от сексуалния нагон.

Спорът за разликата в мъжкия и женския начин на мислене вълнува хората отколе. Установено е, че съществуват определени отлики при някои функции и участъци в мозъка, които са изградени по различен начин при мъжете и жените – мозъчните вериги, които ни сигнализират за опасност (амигдалата) и помагащите ни да я запаметим (хипокампът) например са и източник на индивидуални различия в емоционалната памет у двата пола.

В книгата д-р Бризендайн заключава: „Принизяването на целия мъжки мозък единствено до „мозъкът под кръста“ е добра основа за шегички, но по никакъв начин не представя мъжкия мозък в неговата цялостност. Той също така e търсещият и изследващ бебешки мозък, и мозъкът на прохождащото момченце, водено от мотото „не мога да живея, без да се движа“; недоспалият, дълбоко отегчен, готов на рискове мозък на тийнейджъра; страстно отдаденият на любовни похождения мозък на мъжа в разцвета на силите си; замъгленият мозък на таткото; обсебеният от йерархията и конкуренцията агресивен мозък и прибързаният емоционален мозък. Мъжкият мозък освен това е и изключителна машина за решаване на проблеми.“
Д-р Бризендайн казва още: „Повечето хора, включително мъжете, мислят, че водещите цели в мъжкия мозък са сексът, положението и властта… И наистина е вярно, че тенденцията към тяхното преследване е вградена в мъжките мозъчни вериги, но това далеч не е цялата картинка. Момчетата от самото начало учат по различен начин от момичетата и също така ги вълнуват различни неща. Склонността към движение, надпревара и буйни игри е биологично заложена. Шегуваме се, че мъжете са водени от тяхното либидо, но всъщност те не са роби на тестостерона и сексуалното желание. Както видяхме, мъжката сексуалност може да се трансформира в нужда от любов и привързаност, също толкова силна, както и при жените. Стереотипът на невъзмутимия, лишен от емоции мъжкар също е разклатен от изследванията, показващи, че мозъците на бащите и на зрелите мъже могат да са дълбоко отдадени, ангажирани и грижовни. Също така не може да се каже, че като цяло са по-безчувствени. Малките момчета всъщност са по-емоционални от момичетата. …“

Авторката се надява, че познанието за мъжкия мозък може да допринесе за повече приемане между мъжете и жените и да е важен фактор в постигането на истински баланс между двата пола.

Луан Бризендайн е доктор и психиатър, сертифициран от Американската комисия по психиатрия и неврология и Националната изпитна комисия по медицина. Завършва невробиология в Калифорнийския университет, а впоследствие и медицина в „Йейл“. Специализира в Медицинския факултет на Харвардския университет и в Юнивърсити Колидж, Лондон. Директор е на „Клиника за женско настроение и хормони”. Бризендайн работи като професор по клинична психиатрия в Калифорнийския университет, Сан Франциско, където е също основател и директор на „Програма за сексуална медицина”.