Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

„ТАЙНИЯТ ЕЗИК НА БЕБЕТАТА: Реакцията на таткото“

tainiat_ezik_na_bebetata_cover

Бащите често се чувстват пренебрегнати в периода след раждането, защото фокусът и енергията в дома са насочени към майката и новото бебе. И така би трябвало да бъде, разбира се, но мъжете са човешки същества. Изследванията сочат, че при някои се проявяват дори признаци на стрес и депресия. Таткото няма как да не реагира на бебето, на цялото внимание, което новият член на семейството получава, на настроението на мама, на посетителите и новите хора, нарушаващи семейния покой. Нещо повече, както майките преминават през много настроения, забелязвам определени „бащински чувства“, които назряват с появата на бебето.

„Остави на мен.“ Понякога, особено през първите няколко седмици, таткото наистина иска да участва активно. Той участва напълно в целия процес от бременността до раждането и после проявява огромен интерес към бебето. Отворен е да се учи и изгаря от желание да чуе, че се справя добре. Освен това го водят и естествените бащински инстинкти и цялото му лице говори колко му е приятно да бъде със своето бебе. Ако партньорът ти се чувства така, мамо, можеш само да благодариш на съдбата. Ако имаш късмет, това ще продължи, докато бебето замине за колежа.

„Това не е моя работа.“ Това е реакцията, която някога можеше да се очаква от т.нар. традиционен баща, т.е. който предпочита подхода без физическо участие. Разбира се, той обича своето бебе, но не и когато стигне до смяна на пелените или къпането. Според него това е женска работа. Възможно е да потъне в работа веднага след раждането на бебето или да бъде истински загрижен, че сега трябва да печели повече, за да издържа нарасналото си семейство. И в двата случая той вярва, че има основателна извинение да не върши досадната, мръсна работа около грижите за детето. С времето, особено когато бебето започне да общува, той може да омекне. Гарантирам ви обаче, че няма да се коригира, ако започнете да му натяквате за това което не прави или да го сравнявате с други бащи.

„О, не… нещо не е наред.“ Този човек е напрегнат и вдървен, когато взема за първи път бебето. Той може да е участвал със съпругата си във всички курсове, посветени на раждането и родителството, , дори да е предложил да отидат на курс по кардиопулмонална първа помощ, но продължава да се страхува да не направи нещо не както трябва. Когато къпе бебето, се притеснява да не го изгори; след като го сложши да спи се тревожи заради синдрома на внезапна детска смърт. А когато на домашния фронт всичко е спокойно, започва да се пита дали ще може да изпрати детето да учи в колеж. Успешният опит в гледането на бебето обикновено изгражда увереност в таткото и му помага да разпръсне тези чувства. Мекото насърчаване и похвали на мама също могат да бъдат от помощ.

„Вижте само това бебе!“ Този баща е невероятно горд. Не само иска всички да видят неговото бебе-трофей, но е възможно също така да раздуе участието си. Ще го чуете да казва на посетителите: „Оставям съпругата си да спи цялата нощ“. Междувременно ядосаната му съпруга обръща недоволно зад гърба му поглед към тавана. Ако това е вторият му брак, дори тогава да не е участвал особено активно, сега той е експертът и често коригира съпругата си с пренебрежителен коментар от рода на: „Аз не го правех така“. Отдайте му дължимото, мамо, особено ако изглежда, че знае какво прави, но не му позволявайте да върви срещу това, което ви нашепва инстинктът.

Текстът е публикуван със съкращения откъс от книгата „Тайният език на бебетата” на Трейси Хог, издадена през 2016 година от Издателство „Сиела“

В „Тайният език на бебетата” Трейси Хог, с помощта на журналистката Мелинда Блау, приятелски разисква кръстопътищата на ранното родителство, като дава примери от своята практика на медицинска сестра, акушерка и детегледачка. Наречена от свой приятел Говорещата с бебета, британката използва простички техники като например Х.А.С.В. – хранене, активност, сън и време за себе си. Според авторката структурираната рутина на ежедневието внася чувство за сигурност за всички в семейството и подчертава, че наличието на режим означава, че майката и бащата могат да планират своя живот. За тези, които се плашат от думата „режим”, Хог обяснява, че това е способността да си гъвкав и да умееш да се нагаждаш според „типа” бебе – ангелското бебе, бебето като по учебник, чувствителното, енергичното и сърдитото бебе. В книгата се обсъждат също ключовите активности в живота на новороденото, като се разглеждат през примери за повтарящи се при всички родители поведенчески модели и психологически реакции.

снимка: http://www.ciela.bg/

22/08/2016