Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Представяме ви татко Димитър Коцев – Шошо

Димитър Коцев – Шошо

Писател, преводач, сценарист, режисьор и продуцент

dimitur kotsev shosho

 

Димитър Коцев – Шошо завършва Английска филология в СУ “Климент Охридски” и Кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Превел на български език романи на Труман Капоти, Пол Боулз, Том Робинз. Режисьор на “Другата България”, “Каналето” и други телевизионни предавания. Автор на романа “Лора от сутрин до вечер”, както и на едноименния филм. Режисьор и продуцент на сериала “Четвърта власт” за БНТ. Режисьор на традиционното събитие „Вечер на добродетелите“ на фондация „За Нашите Деца“ и дългогодишен поддръжник на нейните каузи.

 

Опиши накратко какъв баща си.

Димитър: Аз съм баща, който обича децата си и това е най-естественото нещо на света. Живея в семейство от типа “моето и твоето бият нашето” и мисля, че това ме е научило да уважавам всяко дете като отделна личност.

Как би довършил изречението „Да бъдеш баща е…“?
Димитър: Да бъдеш баща е любов, загриженост, игра, смях.

Коя е любимата ти игра от детството? Ще научиш ли децата си на нея?
Димитър: Смешно е да се опитваме да накараме децата си да повторят нашето детство, да ядат същите филии и да слушат същите песни. Аз играех футбол по цял ден, карах колело и играех на криеница, но днес предпочитанията на децата са други. Спомням си, че един мой чичо някога се опита да ме научи да играя на “ашик”. Помислих го за динозавър, толкова архаична и скучна ми се видя тази игра.

Коя е любимата ви семейна активност (игра, спорт, хоби), която практикувате заедно с децата?
Димитър: Няма по-хубаво от споделеното пътуване. Това е един от редките случаи в живота, когато човек може да има общи спомени с децата си.

Какво си научил от твоя баща?
Димитър: От баща ми научих да не уча никого как да живее, най-малкото пък собствените си деца, защото те винаги ще са по-умни, по-красиви и по-добри от мен напук на общоприетото хленчене, че младите са срам в сравнение с предишното поколение. Истината е точно обратната.

Има ли важен „урок“, който искаш твоите деца да научат и прилагат в живота?
Димитър: Искам да се научи да се учи от себе си, от своите успехи и грешки, от рисковете, които поема. И всеки път, когато разбие сърцето си, да има силата да го поправи, без да сочи друг за виновен.

Кой е най-ценният урок, който си научил от децата си?
Димитър: Всеки ден уча нови и нови неща от децата, наблюдавам ги, учудвам се от нещата, които ги вълнуват, опитвам се да видя света през техните очи и да открадна от там нещичко за себе си.

Кои са стереотипите, с които един баща се сблъсква в обществото? Какво трябва да се промени според теб, за да се променят стереотипите?
Димитър: Не смятам, че бащите или майките са жертви на някакви стереотипи – всеки сам определя какъв баща да бъде, същото важи и за майките. За щастие обществото ни е достатъчно толерантно към всякакви подходи във възпитанието на децата.

Как се отнасяш към твърдения от типа „Мъжете не плачат“ или „Целуването и прегръщането на децата е за майките“?
Димитър: Мъж, който не плаче, крие в себе си проблем, а онзи, който не целува и не прегръща децата си, крие някакъв огромен проблем.

Смяташ ли, че е хубаво таткото да присъства на раждането?
Димитър: Който баща не е присъствал на раждането, е изпуснал едно от най-прекрасните преживявания. За съжаление в България все още повечето родилни домове възпрепятстват достъпа на бащите. Аз бях с връзки, защото леля ми е гинеколог и израждаше. Така успях да присъствам и дори да срежа пъпната връв без да припадна.

Кое беше най-голямото предизвикателство в грижите за бебетата през първите месеци?
Димитър: От първите месеци не си спомням нищо друго освен радост и спокойствие. Може би съм забравил, а може би просто съм късметлия.

Разкажи забавна случка с участието на децата?
Димитър: Много рядко историите, които разказваме за нашите деца, са истински интересни за околните. По-често представата ни за забавната случка е изкривена и преувеличена от любовта ни към самите деца, затова ще се въздържа да досадя с подобна история.

От какво би искал да предпазиш децата?
Димитър: Бих искал да ги предпазя от всички болести, колебания, страхове и душевни страдания, които им предстоят. Но знам, че не мога.

Какво би казал на тези мъже, които се чудят дали да станат бащи, или не?
Димитър: Ако природата досега не ги е убедила, аз едва ли ще успея да го направя. Освен това вярвам в личния избор – имам приятели, които са избрали да нямат деца и не ги смятам за идиоти.