Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

Представяме ви татко Драгомир Симеонов

Драго2Драгомир Симеонов е ТВ и радио журналист, общественик, писател и баща. Водещ е на „Следобедния блок“ в Дарик радио и автор на филмовото предаване „Киното в мен“, рубриката за въпроси „Питанка“ и историческия сериал „Парчета история“. Има немалък опит в телевизията (БНТ – 10/64 и  „Полет над нощта“, БТВ – „Преди обед“ и Нова ТВ – „Всяка неделя“), но радиото остава голямата му любов. Автор е на сатиричната стихосбирка „Амбалаж“ от 2001г. и на книгата „100 парчета история“ – кратки любопитни откъси от събития, които са слабо познати, имат странни последствия, остават неизяснени или са интерпретирани погрешно.

 

Опиши се накратко какъв баща си. 

Драго: Нямам никаква идея що за баща съм. Опитвам се да бъда за децата си тук, когато имат нужда от мен и да не им досаждам, когато предпочитат да са сами. Давам им съвети, с които те са свободни да не се съобразяват и им се карам за неща, за които на самия мен са ми се карали и не съм спазвал. Ще ми се да гледат на мен като на приятел, а не на властелин и от друга страна да бъда авторитет и пример. Искам да ги предпазя от всичко неприятно и знам, че така вероятно ги правя по-уязвими. Това ме кара да не съм сигурен в нещата, на които ги уча, но това са единствените неща, в които истински вярвам. Така че нека този въпрос го отговорят децата ми след години.

Как би довършил изречението „Да бъдеш баща е…“?
Драго: Най-забавната отговорност и най-отговорното забавление.
Коя е любимата ти игра от детството? Ще научиш ли децата на нея?
Драго: Игри с думи. Развиват мисленето и укрепват отношенията. Отдавна играем на такива. Например на филми. Или пък си намисляме хора и ги познаваме. Речта ни прави човешки същества, това е най-добрата игра.

Коя е любимата ви семейна активност, която практикувате заедно с децата?
Драго: Говорим си за разни неща. Разказваме си истории.

Според теб може ли някой да замести бащата?
Драго: Всичко в природата може да бъде заместено, тя не търпи липси. Някои бащи са по-добре да бъдат заменени, други са трудно заменими. Но бащите са важни, дори когато ги няма.

Какво си научил от твоя баща?
Драго: Научих, че най-мъдрите бащински уроци са непреподадените нарочно.

Кой е най-ценният „урок“, който си научил от твоите деца?
Драго: Че то е различен от мен човек от момента на зачеването си и не бива да искам да е като никой друг на света. Колкото повече искаш да те повтори, толкова повече няма да се случи.

Има ли важен „урок“, който искаш твоите деца да научат и прилагат в живота?
Драго: Искам да умеят да мислят и чувстват, животът ще се опита да опровергае всички останали мои уроци.

Кои са стереотипите, с които ти като баща се сблъскваш в обществото? Какво трябва да се промени според теб, за да се променят стереотипите?
Драго: Един от стереотипите е патриархалността. Бащата не е хегемон, той е обикновен човек със свои слабости и страхове. Не е необходимо да ги крие, защото децата му ги виждат и без това.

Как се отнасяш към твърдения от типа „Мъжете не плачат“ или „Целуването и прегръщането на децата е за майките“?
Драго: Гледам да нямам отношение към нелепости, за да не ги правя по-значими.

Смяташ ли, че таткото е хубаво да присъства на раждането?
Драго: Смятам, че е въпрос на споделен избор в семейството, не дълг. Аз никога не съм искал да присъствам. Някои тайнства трябва да останат тайнства.

Кое беше най-голямото предизвикателство в грижите за бебето през първите месеци?
Драго: Аз бях най-голямото предизвикателство. Защото бебето вероятно има нужда от по-опитен в грижите човек, но пък компенсирах с ентусиазъм и отдаденост.

Разкажи забавна случка с участието на детето?
Драго: Миналата зима му се възпали ухото. Много го болеше, ама трябваше да изтърпи. Направих му загряващ компрес с два чорапа. Беше тъжен и измъчен, а чорапите увиснаха встрани от компреса, като кучешки ушички. И двамата се усмихнахме на това насред момента на болка. Това днес е забавна история. Иначе смешки се случват всеки ден.

Какво би казал на тези мъже, които се чудят дали да станат бащи или не?
Драго: Успех в чуденето. Аз отивам да си играя с хлапетата.

Драго и син