Регистрирай се за бюлетина

В социалните мрежи

представяме ви татко Иван Ангелов

Иван Ангелов
Сценарист

tatko Ivan

Иван Ангелов завършва Италиански лицей и СУ “Св. Климент Охридски” – специалност българска филология. Главен редактор и сценарист е на студентското предаване „Ку-Ку”, „Каналето”, „Шоуто на Слави“, „Господари на ефира”, „На инат“ и др. Главен сценарист на сериала „Етажна собственост“, „Съдби на кръстопът“ (НТВ). Автор на сценариите за първите три издания на „Българската коледа”. Автор на сценариите за всички „Вечери на добродетелите“ на фондация „За Нашите Деца“, дългогодишен поддръжник на каузите на фондацията. Сценарист на документалния филм „Dead line” (посветен на Донка Паприкова). Автор на текстовете на над 150 популярни песни, на театралната пиеса „Етажна гроздова“ и на два мюзикъла за деца – „Аладин“ и „Грозното патенце“. 

 

Опиши накратко какъв баща си. Кажи няколко думи за децата си.

Иван: Имам три деца – на 18, на 6 и на 4 години. Най-големият е Борис – танцува кизомба и иска да стане актьор. Алекс обича пъзелите и ребусите, а Ивана е един малък Пикасо. Така че – имам от всичко по нещо.

Как би довършил изречението „Да бъдеш баща е…“?
Иван: Да бъдеш баща е да бъдеш баща. Няма нищо, с което да се сравни. Със сигурност те прави по-отговорен, защото децата попиват всичко от теб. И прави емоциите ти по-пълноценни: сега, когато съм баща, се чудя изобщо какви чувства съм имал някога. Бащинството е друго ниво на емоционалност.

Коя е любимата ти игра от детството? Ще научиш ли децата си на нея?
Иван: Играех на много неща – на футбол, на ръбче… А вкъщи опъвах едно одеало през вратата и режисирах брат ми да правим куклен театър. Но моето детство беше твърде отдавна. Моите деца имат други игри. Знаете – айпади, уии-та… Модерните неща им харесват и не им ги забранявам.

Коя е любимата ви семейна активност (игра, спорт, хоби), която практикувате заедно с децата?
Иван: Wii Sport за двама вкъщи или с шейната в парка. А вечер четенето, разбира се. Но признавам, че там мама повече чете. Аз съм по писането.

Какво е за едно дете бащината фигура и може ли някой да замести бащата?
Иван: Сигурно може. Немалко деца израстват без бащи и стават успешни хора. Но те винаги намират един човек, на когото по всяко време могат да се опрат и той им е „като баща“.

Какво си научил от своя баща?
Иван: Баща ми почина твърде рано. Бях само на 24. Но ме научи да обичам природата , чистия въздух, откъсването от лудостта на града.

Има ли важен „урок“, който искаш твоите деца да научат и прилагат в живота?
Иван: Всички уроци са важни, но нека да не ги наричаме важни, защото това създава напрежение :) Бих искал да са добри хора. Това е всичко.

Кой е най-ценният урок, който си научил от своите деца?
Иван: Търпението е по-добро от нетърпението.

Кои са стереотипите, с които един баща се сблъсква в обществото? Какво трябва да се промени според теб, за да се променят стереотипите?
Иван: Не съм сигурен за какви стереотипи става дума. Ако става дума за това какво трябва да върши бащата и какво – майката – според мен такива стереотипи (поне в градските общества) отдавна не съществуват.

Как се отнасяш към твърдения от типа „Мъжете не плачат“ или „Целуването и прегръщането на децата е за майките“?
Иван: Това може да го каже само разплакан мъж, който никога не е прегръщан.

Смяташ ли, че е хубаво таткото да присъства на раждането?
Иван: Не. Това е индивидуално решение на всяка двойка.

Кое беше най-голямото предизвикателство в грижите за бебетата през първите месеци?
Иван: Безсънието. Уморяваш се, защото през цялото време мислиш „сега защо не яде, има ли му нещо?“

Разкажи забавна случка с участието на децата?
Иван: Няма да ви разкажа. Те са си само за мен :)

От какво би искал да предпазиш децата си?
Иван: От предразсъдъци. От болка. От негативен начин на мислене.

Какво би казал на тези мъже, които се чудят дали да станат бащи, или не?
Иван: Нищо не бих им казал. Щом се чудят – значи още не са готови.