Всяка наука има баща, дори понякога повече от един, като това е почетно звание и признание за откривателите и изобретателите
Най-многодетният баща в науката е Галилео Галилей! Определян е като „баща на съвременната наблюдателна астрономия“, „баща на съвременната физика“, „баща на науката“ и „баща на съвременната наука“. Малко титли за смел човек като него, който не се е побоял да каже истината, а именно: „Тя се върти!“
Но всяка наука има баща, дори понякога повече от един, като това е почетно звание и признание за откривателите и изобретателите, които са ни дали още една гледна точка към света и са го направили по-вълнуващ и близък за хората.
За „баща на географията“ се смята древногръцкият учен Ератостен, живял през 3 в. пр.н.е. Методът му да измери окръжността на Земята е прост и лесен – успява да изчисли големината на земната окръжност по александрийския меридиан, а резултатите му се различават само с 4% от реалните.
Най-старото запазено цяло произведение е на Херодот и носи многозначителното име „Историята“. Може би заради това Цицерон с право го нарича „баща на историята“.
„Бащите на химията“ са малко повече, може би защото е сложна наука! Робърт Бойл въвежда експерименталните методи в химията, дава първото научно определение за химичен елемент, формулира един от законите за идеалния газ и основава лондонското Кралско дружество.
Антоан-Лоран дьо Лавоазие, един от създателите на съвременната химия, също си спечелва званието „баща“ за ред свои постижения, част от които са установяването на състава на въздуха, на водата и на диамантите!
„Бащата на съвременната физика“ е Алберт Айнщайн, чието име често използваме за синоним на гений.
„Баща на философията“ е Талес. Основателят на Милетската школа с право е смятан за първия от седемте мъдреци на Гърция – измерва египетските пирамиди; строи язовири; пръв изказва мнението, че Луната свети с отразена светлина и създава първата школа на естествената философия.
Авицена, Имхотеп и Хипократ си делят званието „баща на медицината“. Най-известният труд на Авицена е „Канон на медицината“. От най-стария запазен медицински текст на папирус се разбира, че древният египетски архитект и лекар Имхотеп е смятал сърцето за център на душата и разума. Античният лекар Хипократ е известен с прословутата Хипократова клетва, но приносът му към медицината е допускането, че болестите нямат божествен характер и че начинът на живот и хранене е важен за здравето.
Имаме особен повод да се гордеем с бащата на компютрите Джон Атанасов и да се радваме, че е негова идеята да се изобрети по-добра и по-бърза машина за пресмятания. Благодарение на него днес всеки баща може да покаже на детето си света.
А ето и нашето малко предизвикателство към теб, читателю – знаеш ли кой е баща на биологията?
Върху текста работи Ива Живарова
