Все повече млади мъже осъзнават ролята си в семейството
Все повече млади мъже търсят консултация с психоаналитик преди или непосредствено след като станат бащи, защото осъзнават своята роля в семейството.
Попитахме Диана Циркова от Асоциация Българско психоаналитично пространство каква е отношението на съвременния български мъж към темата за бащинството. Споделяме нашия разговор.
Доц. Циркова, можем ли да говорим, че смятаните за традиционни роли на мъжа и жената в семейството са устойчив стереотип в днешно време?
Ще предложа един поглед върху съвременното семейство посредством местата на участниците в традиционния брачен съюз – баща, майка и дете. Днес традиционното семейство е само един от възможните варианти за отглеждане на детето. Независимо дали държавата е вписала в закона всички възможни форми на семейство, те съществуват и заемат все по-голям дял в живота на двойките. Сред тези форми са съвместното съжителство, семействата с един родител, реконструираните семейства, в които партньорите имат деца от предишни бракове, еднополовите семейства.
Имат ли устойчивост стереотипите по отношение на семейството в България?
Към момента липсват сериозни проучвания, респективно – статистика по темата. Не може обаче да няма промяна в нагласите на обществото по отношение на традиционното семейство, съдейки по тенденциите, които описах. И ние, специалистите, сме призвани да мислим в унисон с тях. Дискусии по темата за стереотипите не бива да се случват, само когато станем свидетели на инцидент, защото тогава те не носят реална полза. Ролята на бащата трябва да е постоянна тема в обществото.
Поколението на 25-30-годишните склонно ли е да се придържа към традиционния модел?
Заличено ли е мястото на Бащата? Все повече млади мъже се адресират за консултация с психоаналитик преди или непосредствено след като станат бащи. От една страна, защото искат да бъдат добри бащи и от друга – те са объркани от всички послания, които получават – от родителските си семейства, от съпругите си, от обществото.
Според Патрик Деларош, по отношение на съвременното семейство можем да говорим за „липсващия Баща“, „Бащата – насилник“, „безпомощния или обезценен Баща“, „комплексирания Баща“, „трансплантирания Баща“, „втори Баща“, „твърде майчинския Баща“, „Баща – осиновител“.
Всички тези концепции по един или друга начин намират място в публичното пространство. Това, което можем и трябва да помислим, е за образа на бащата, който се изгражда в медиите и как той влияе върху бащите.
Има ли разлика в отношението към мъжете и жените/бащите и майките в семейството?
Тъй като появата на детето прави мъжа – Баща и жената – Майка, трябва да отбележим, че през последните десетилетия науката и развитието на медицинските технологии позволиха раждането на дете чрез различни репродуктивни методи – оплождане инвитро, изкуствено оплождане, провокирана или програмирана овулация, различни донорства – на яйцеклетки, на сперма, на ембриони и сурогатно майчинство.
Все по-често се поставя въпроса дали „желанието да имаш дете“ не е изместено от „правото да имаш дете“. След като в съвременния свят жената може да роди дете и без прякото участие на един мъж, тогава за какво служи един Баща?
Каква е ролята на бащата в семейството и важна ли е тя?
За да опише функцията на Бащата, Жак Лакан въведе три регистъра в неговите функции. Това са Реалният Баща, Въображаемият Баща и Символичният Баща.
Реалният Баща е бащата от реалността, този, който може да приеме или да отхвърли своето дете, който има своя собствена история на порастване, своите собствени дефицити.
Въображаемият Баща, е този с когото искаме да се идентифицираме, бащата, с когото сме във връзка, от когото очакваме нещо. Този аспект на бащата е свързан с идеала – това е бащата на когото искаме или не искаме да приличаме.
Символичният Баща e бащата, който забранява.
Майката и детето изграждат специфична дуална връзка, организирана около грижата и задоволяването на нуждата. С бащата детето създава друг вид връзки, които повече изразяват един вид свобода на избора. Бащата, който е признат от майката, е носител на авторитета.
Той ще има разделящ ефект върху чувствата на сливане между майката и детето в дуалната връзка. Това ще позволи на детето свободата да желае, да си представя, да мечтае, а не само да бъде подчинено на майчиното желание.