„В съзнанието на всеки един от нас присъстват образите на майката и бащата“ – разговор с проф. Нели Петрова, част II

Във втората част на разговора за за бащинството с проф. Нели Петрова говорим за трудните моменти в живота на семейството и за възможностите за професионална подкрепа.

Проф. Петрова, кой родител е по-важен за отглеждането и възпитанието на децата? Какво става, когато родителите липсват?

И майката, и бащата са изключително важни за детето, те по различен начин го въвеждат в света и му дават опора да расте и да се развива. Тази опора може да се даде и чрез думите, чрез историята, която детето има за себе си и за връзката си с родителите, дори когато някой от тях не е реално в живота му. Ето защо, важно е на детето да се говори за родителя, или родителите му, да бъде запознавано със своето минало чрез разказите на близките. Понякога си мислим, че като не говорим за родителя, който отсъства, го заличаваме от живота на детето, без да си даваме сметка, че на мястото на тази липса детето ползва въображението си, за да си отговори на въпроси, така че да подреди своя свят, да може да се свърже с тези толкова важни за емоционалния живот начала. Понякога отговорите, които си дава, могат да са свързани с обвиняване на себе си за изоставянето, което е тежко за него.

Какво се случва, когато децата са настанени в приемни семейства?

Отново е важно как приемните родители говорят за биологичните, дори, отново казвам, ако детето не ги познава. Изключително важно е те да не се конкурират с тях, да не се опитват да ги дискредитират пред децата, да се опитват да помагат на децата да разбират, че ако родителите им имат трудности и проблеми, те не са поради грешки на децата. Ако има възможност да се споделя грижата между родното и биологичното семейство, това би дало на детето спокойствие, би му помогнало да не се чувства като предател и да се възползва от възможностите, които една по-добра среда може да му предложи. Това е ангажимент на професионалистите, които подкрепят приемните семейства и на тези, които подкрепят децата, настанени извън родното си семейство.   

Как да се справим с конфликтите между децата в семейството?

Конфликтите са част от порастването, от търсенето на желано място в семейната система, или училищната група и в този смисъл е добре децата да бъдат подкрепяни (учени, овластявани) да развиват умения, както и сами да ги решават без насилие. За да бъде потушен конфликт между деца, често се налага да се включат и възрастните в разговора,  да участват всички страни в този процес, и тогава е важно това да става без предварително да има защитавани и набеждавани, като например “ти си по-голям и ще отстъпиш”, или пък в училище да е ясна предварително “черната овца”. 

Всяко семейство може да преживее трудните моменти с участие на детето му в такива конфликти в училище, да речем, каква е подходящата нагласа, ако се случат?

Нужно е всички участници да развият толеранс и да демонстрират ниво на емоционална интелигентност към ситуация, която понякога може да бъде наистина неприятна – детето, което е в ролята на жертва, може да търпи физически или психически тормоз. Понякога тормозът е проява на разделение и противопоставяне на групи от деца, или групи тормозят отделно дете или деца. Това е тежък проблем, който не може да се реши без възрастните, но е важно как ще се включат – дали конфликтът ще се пренесе между тях и ще се търси саморазправа, което само ще затвърди представата у децата, че конфликтите се решават със сила и насилие, или ще има разговор на възрастни, които си дават сметка, че и двете групи деца имат проблем и страдание. Това означава в разговора да бъдат включени както децата, така и техните родители и учители. Бащите биха могли да имат важно място в този разговор – да поставят наистина разумната рамка на отношения, да договорят помежду си как ще я постигнат. За това обаче, трябва учителите също да имат друго отношение – не обивняващо и поучаващо, а партньорско, загрижено и участващо.  Има много добри практики на възстановяване на отношенията в училище, които са алтератнива на обвиненията и преместванията, като най-чест отговор, за съжаление, например медиация, помирителни кръгове и др. 

Има ли „лоши” деца?

Има деца, които понякога са добри, понякога не толкова, хората са многопластови и в различни ситуации се проявява различен пласт. Нека не забравяме – не бива да поставяме етикети на децата като „добри“ или „лоши“, да не говорим за „престъпници“. Често децата, които тормозят другите, също имат своята трудна история на насилие, изоставяне, малтретиране, избягване, отхвърляне и пр. в семейната среда, а ние сме възрастните, които трябва да предложат конструктивни решения и най-важното – разбиране към ситуацията. Да неглижираме тези деца и да решаваме проблема като страним от тях или ги изключваме и местим, не е решение.

Какви са възможностите за професионална подкрепа в услугите управлявани от ИСДП?

Най-често родителите търсят услугата „Център за обществена подкрепа“. Дори и да не знаят, че услугата се нарича така, те знаят, че там предоставяме консултации и срещи по различни теми: ако имат трудности в отношенията с децата, ако имат трудности в ученето на децата, ако имат трудности помежду им в отглеждането и възпитанието, знаят, че там могат да получат подкрепа от психолог и социален работник. Услугата е напълно безплатна, тя се финансира от държавния бюджет.

Какво се случва, ако някое семейство поиска подкрепа от професионалистите в услугите на ИСДП?

Хората, които търсят нашата помощ изискват задълбочен подход, търпение и умение за работа в екип. Често определяме един  специалист, който работи с детето – това може да е социален работник, психолог, социален педагог и други специалисти, които работят с родителите. Обикновено първоначално правим няколко срещи, за да се ориентираме от каква подкрепа имат нужда. Тези срещи могат да бъдат с цялото семейство или поотделно с всеки един. След като се ориентираме, споделяме с тях нашето разбиране за ситуацията и предлагаме съвместни дейности за нейната промяна. Много е важно да работим заедно, и да отговорим на нуждите на родителите и на техните деца заедно. Често  в екипа има психолог, а понякога и психотерапевт. Продължителността на работа обикновено е между 3 и 6 месеца, в някои случаи и година. 

Първата част на интервюто с проф. Нели Петрова, може да прочетете тук.

Проф. Нели Петрова е преподавател в  СУ „Св.Кл. Охридски“,  създател на Институт по социални дейности и практики (www.sapibg.org) и председател на управителния съвет на организацията. 

Институт по социални дейности и практики има двайсет годишна история, през която успешно съчетава теорията с практиката, познанието с реалната подкрепа на деца и семейства. Организацията е специализирана в разработването на изследвания, провеждането на обучения и оказване на професионална подкрепа на специалистите в помагащите професии и управлява социални услуги в четири града.

Проф. Нели Петрова има множество публикации, участва в различни национални и международни изследвания, провежда обучения на професионалисти, има опит и в консултиране и подкрепа, водене на групови програми за родители, повечето от тях в областта на превенция на насилието на деца.