За какво служи един баща?

Като говорим за функцията на бащата и за ролята на бащата, те могат да се срещнат в това, което наричаме да покажеш на детето света. Бащата е този, на когото му отива да покаже на детето света. Да седнат заедно на пода и да разтворят географския атлас, да разглеждат глобуса, за гледат филм за природата или далечни страни… И в този порядък бащата да покаже на детето някоя подходяща за деца информация какво представлява Ковид-19. Бащата показва на дете си света и отваря място за различието. Такава е бащината любов – като любовта на християнския бог. Тя не изисква съблазняване и благодарност. Бащината любов отваря място на всеки, независимо колко е различен и придава на различието достойнство и стойност на уникална черта. 

Тук се сещам за „Спасения език“ – една прекрасна творба на Елиас Канети. Той разказва как при един инцидент неговата по-голяма братовчедка го бута в казан с гореща вода и на него му се свлича кожата, тоест получава много тежка степен на изгаряне и не се знае дали ще оживее. Но не болките от изгарянето са най-страшни за малкия Елиас. „Тогава баща ми беше в Англия и това бе най-страшното за мен. Мислех си, че ще умра и страстно го зовях, хленчех, че повече няма да го видя, и то бе по-мъчително от болките. За тях не си спомням, не ги чувствам вече, но все още изпитвам отчаяния копнеж по баща си. Мислех си, че той не  знае какво ми се е случило, че не са ми казали, изкрещях „Защо не идва, защо не идва? Искам да го видя!!!“… Така или иначе, баща му, който само няколко дни преди инцидента е заминал за Англия, щом научава за случилото, веднага се връща. Елиас Канети казва: „Мама, лекарят и всички, които се грижеха за мен, ми бяха безразлични. Не ги виждам в споена си… Вероятно през тези дни са се отнасяли много внимателно с мен, но това не ми правеше впечатление. Владееше ме една-единствена мисъл. Беше повече от мисъл – бе рана, в която всичко се сливаше в едно – баща ми… И ето, че чух неговия глас. Той се приближи отзад, аз лежах по корем, тихичко ме повика по име, заобиколи леглото, аз го видях, сложи ръката си на косата ми, беше той – вече не ме болеше.“

Всичко, което се е случило след този момент, Канети научава от разказите на близките си, Станало е чудо и той е започнал да се подобрява, разните му започнали да заздравяват, баща му обещал да не ходи никъде и през следващите седмици останал до него. Лекарят бил убеден, че без неговата поява и по-нататъшното му присъствие четиригодишният Елиас е щял да умре.

И накрая: в тези дни, които можем да разглеждаме като дар, а не като принуда, е времето един баща да седне на пода със своя син или дъщеря, да разгърне книга, да почете на детето си или да изгледат заедно филм, разговаряйки за него или за нещо друго, за което обикновено няма нито време, нито настроение…

Ако този текст ви се струва дълъг, неговото послание се съдържа в краткото стихотворение на Камелия Кондова. Прочетете го!