Людмил Спасов: „Детето в центъра“ е послание, което заслужава вниманието на обществото (Част 2)

Във втората част на интервюто с Людимил Спасов разговаряме за отражението и смисъла на кампании, посветени на правата на децата. Кога бащата вдъхновява и защо е най-добрият разказвач на истории? Нека заедно да разберем.

-Люси, разкажи ни повече за кампаниите на НМД.

Всички кампании на мрежата, свързани с детско и младежко участие, дават възможност на децата да се запознаят с роли и модели, които да им бъдат полезни в живота. Овластяват ги. Това, което мога да дам за пример, е целият „Мегафон“. В голямата Мрежа (НМД) има друга мрежа (т.нар. “Мегафон”), в която участват и членуват само деца. Тези деца са доброволци. Ние се допитваме до тях, за да ни помогнат да се справим с проблемите, които наистина ги касаят. Защото няма как да се застъпваш за правата на децата, без да си питал децата!

Събитието Voice It е от най-силните ни събития. То е изцяло организирано от децата. Това е събитие, което тази 2020 г. беше под надслов “Не на дискриминацията!”. Тук се опитваме да говорим какво е дискриминация, как да се справим с нея, какъв вид дискриминация има. Има много случаи с деца, въвлечени в дискриминационен процес. Помните Пловдив – деца станаха жертва на насилие просто, защото изглеждаха като хомосексуални. Група от младежи, водени от по-възрастни хора, ги нападнаха в центъра на втория по големина град в България без абсолютно никаква причина. Всичко това поставя децата в изключително неравностойно положение с отнени права.

“Рапортьорите” също е един страхотен проект, които случваме съвместно с EuroChild. В тази програма подбираме няколко екипа от рапортьори, които работят по значими теми които самите децата определиха като важни за тях и които се заеха да проучат и изследват.  Избират да работят по теми от типа “Защо не приемаме различните?” или „Съдбата на децата в домове и приемна грижа“. Съответно започват да работят по тази тема заедно с възрастни. Събират нужната информация и я представят на младежи и деца, под формата на доклад или проучване.

Хубави кампаннии са кампаниите, които дават шанс на децата да бъдат активни. Детското и младежко участие е основната ни тема в мрежата. Покрай това участие правим и останалите си инициативи. Дори “Бележникът“ сме го адаптирали и в детски формат, в който децата поставят оценки на държавата и институциите.

–В началото на разговора спомена за други твои начинания – занимаваш се с обучение и лидерство. В каква посока, според теб, трябва да се работи повече с децата? От какво имат нужда те и как бащата може да ги подкрепя в тази посока?

Голяма част от обученията, които правя, са вътрешни и са разработени от самия мен. Темите, които разглеждаме, са лидерство, роботизация, справяне с фалшиви новини, екипна работа, иновации,  тема за изграждане на мениджърски умения у младите… и в последствие минаваме на различни нива и етапи за оценяване, за да можем да изберем най-добрите участници в съответната програма. Наричам програмите “Академия”, като такъв тип съм адаптирал и в компанията за която работя. Обикновено, в нея обучението си започват 10 човека, като на  най-добрите се предлагат лидерски позиции в компанията. Имаме изключително успешни примери за това. Това по отношение на бизнес обученията.

Вкъщи ангажираността на бащата е много по-отчетлива. Всички знаем, че в повечето случаи гледната точка за бащата е свързаза със забавните неща и игрите. Именно затова бащата успява да изгради по-лесно доверието, емоционалните бариери падат по-лесно.

Моят апел към бащите е да бъдат активни в грижите за детето още от първия месец. Бащите трябва да бъдат близо до децата – да си говорят с тях, да участват в регулярни дейности като смяната на памперси например, това не е стигма. Моят първи визуален контакт с малкия беше, когато му сменях памперса. Тогава той ме забеляза за първи път. Друго много важно за един баща е да бъде пример. 

Примерът е отправна точка, макар и често да забравяме, че по–важно е не това, което гвоорим, а това, което правим. Типичен пример са родителите, които правят забележка на децата, че стоят пред екрана на компютъра, но самите те са през цялото време пред телефона…

В такъв случай просто не можеш да бъдеш коректив на твоето дете. Не можеш да очакваш то да знае кое е редно и кое не, когато ти не спазваш правилата, които  сам поставяш.

Аз съм си правил експеримент вкъщи и четенето на книга е страхотен пример. Поне за мен четенето на книга е мъжка работа – така участваш в развитието на детето по един неусетен начин и създаваш връзка с него. В последствие, когато детето расте и вижда и теб да четеш, то също чете. Не можем да сравним Вселената, в която влизаш, когато четеш книга и когато седиш пред телевизора, компютъра или  на телефона. Трябва да се поставят правила, които да всички вкъщи да спазват. А един активен родител, независимо дали говорим за майката или бащата, когато поставя правилата, първо трябва той самият да ги спазва.

Друго, което децата много обичат, е да им разказваш истории. Разказваш им истории от твоето всекидневие, какво всъщност си правил на работа…

Когато разказваме истории на децата от преживяванията, които имаме, те наистина ни допускат до себе си. Тъй като работата ми е свързана с пътувания из целия свят, с моята дъщеря доста говорим и всеки път, когато ходя някъде й нося подаръци, като преди това се договаряме какво иска да й взема – обикновени й се обаждам от магазина, за да може тя да участва в избора, а след това й разказам за пътуването си. Така създаваме у децата една силна емоционална връзка, в която и те са ангажирани –  къде отиваш, какво правиш, дали всичко е наред на местата, които посещаваш. Има начини, по които можете да говорите с децата и те да ви разберат. И тогава и те са много по-отворени да споделят…

В един момент идва възраст, в която ако не си изградил добра връзка с децата си, има опасност да не споделят неща, за които ти самият се притесняваш. А толкова би искал да ги кажат, за да можеш да ги предпазиш от грешките, които ти си правил като млад.

– В края на този разговор ни се иска да се върнем към по-голямата тема… Какво според теб има нужда от незабавна промяна и внимание в живота на децата в България?  През твоите очи и опита на НМД.

“Детето в центъра” – това е надсловът, който трябва да преследваме като общество. Съответно това трябва да е ангажиментът на държавата към нейните деца.

И наистина родители, институции, граждански сектор трябва да се обединим и да работим за благосъстоянието на децата. Защото си говорим за него постоянно и има едни хора, които работят на мускули, за да се случат нещата, и други, които обясняват колко по-големи приоритети има и трети, които смятат, че всичко, което се прави е прах в очите. Ще влезем в диалог, едва когато всички осъзнаем, че детето трябва да бъде в центъра.