Людмил Спасов: „Едно от основните права на децата е правото на качествено образование“ (част 1)

Разговаряме с Людмил Спасов – регионален координатор в НМД, бранд мениджър DIY сектора и блогър, за ролята на бащата, откровените разговори и правата на децата в съвременното общество

Здравей, Людмил! Удоволствие е да се срещнем. Ще си говорим за бащинството, за правата на децата и промените в обществото.

– За начало, разкажи ни каква е твоята роля в Националната мрежа на децата (НМД).

Аз съм регионален координатор за няколко области – Смолян, Пазарджик и Пловдив. Работата ми, най-общо казано, е да се застъпвам за правата на децата чрез регионални и национални кампании. От известно време работя за Мрежата безвъзмездно, съчетавайки тези ангажименти с професия, която издържа мен и моето семейство.

Повече от 5 години съм бранд мениджър в една от най-големите компании в DIY сектора. Занимавам се с обученията в компанията, с договорите с доставчици, с командировки по целия свят, внос на различен тип продукти. Отделно, имам собствен блог, който за съжаление в последно време не е така активен, но е едно от моите хобита. Разбира се, обожавам да спортувам, играейки футбол. Започнал съм и книга, която е свързана с лидерството и с начините да делегираме повече права и как да изграждаме изключително успешни лидери сред младите хора. Една от моите страсти  е обучението на младежи.

– Да, ти имаш и друга много важна роля – тази да бъдеш баща 😉 Като баща, коя е любимата ти кампания на Мрежата?

Всички кампании, които са свързани с детско и младежко участие. Voice It, Рапартьорите на НМД, “Бележникът“, който е един от най-сериозните инструменти на мрежата. Всички тези кампании поставят в центъра детето, неговите права и отговорността ни на възрастни за това те да се изпълняват и да се случват наистина, а не само на хартия.

– Работите с училищната мрежа или с родителски организациии?

Работим с училищни организации, родители, институции и местна власт. За да могат нещата да се получат, е нужно да привлечем колкото се може повече хора. Имаме страхотна, градена с години мрежа с над 120 организации. Те работят на терен и във всеки момент могат да ни свържат с хора, които да ни съдействат. Първоначално провеждаме фокус групи, а след това започваме да работим с младежи и възрастни. Някои от темите изискват децата да бъдат овластени сами да отговарят на въпросите и да бъдат по-спокойни, когато го правят. Основната част от работата ни обаче е свързана със срещи с институции и застъпнически кампании. И на местно, и на национално ниво е изключително важно да въвлечем институциите и държавата, за да могат нещата да се случат.

– Хората правят ли достатъчно в частния си живот по темите, които ви вълнуват и са основна причина за съществуването на повечето програми? Или разчитат на институциите?

Хората може би не са достатъчно информирани за това, което се случва около тях. Повече са въвлечи във всекидневието си, което наистина ги притиска. Много е трудно да привлечеш родители към кауза извън дома. За тях е по-важно да се справят с грижите, които имат вкъщи. За съжаление, много от нещата, които могат да направят активни децата им в общността, в която живеят, не достигат до тях като информация и възможности.

Хубавото на Мрежата през последните години е, че отваря посоката си отвътре навън. Тоест, опитваме се да работим и да говорим с повече хора от гражданския сектор. Правата на децата не са добре разбрани от самите деца… Реално, те нямат възможност да се запознаят с тях. Няма го това активно действие в училищата, където би трябвало повече да се говори по темата. Няма го времето, което и родители, и учители могат да отделят, за да постигнат резултат с общи усилия, заедно.

Ерата, в която навлязохме – 2020, защото за мен с пандемията започва нова ера, с която трябва да се съобразяваме, ще се отрази най-вече на нашите деца и на тяхното бъдеще. Euro Child направи хубав доклад преди известно време. Не съм го чел в подробност, но статистиката е наистина впечатляваща – страшно много деца по света в момента са засегнати и то не само от липсата на нормално образование, но и от това, че нямат достъп до интернет, т.е. до информация. Домашното насилие изключително много се засили, когато родителите си останаха вкъщи, притиснати от това да се борят за хляба си… но тези битово-професионални обстоятелства са много сериозно предизвикателство както за тях, така и за децата.

– На всички се наложи да се адаптират в екстремни условия…

Резултатът е не само, че учителите са стресирани, а и че децата не получиха качествено образование през този период. Едно от основните права на децата е правото на качествено образование. 

– Кое е изконното право на децата, което често е нарушавано? С какво се сблъсквате вие в кампаниите на НМД? 

Всъщност, голяма част от правата на децата не достигат до тях. Основното право, което остава в периферията, е правото на детето на мнение, правото му на участие.

Ние, възрастните, можем да обясним на едно дете, че не винаги то може да  вземе крайното решение по даден казус, но е хубаво  да бъде участник в неговото обсъждане, да сподели своето мнение, с което ние от своя страна ще се опитаме да се съобразим.

Същото е и в училище.

Всъщност, първо идва правото, а след това отговорността, но обществото гледа на нещата по обратния начин – първо отговорността, после правото. Оттам на сетне се чупи и целия разговор за правата и отговорностите.

Не можем и не трябва да оставяме бъдещето на децата ни без стратегия. Представете си една бизнес компания, която няма план къде иска да бъде след 5 години! Същото е и с детето. Как да очакваме да възпитаме и да градим? Държавата, родителите и обществото са длъжни да инвестират в бъдещето на децата.

– Нека продължим и с ролята на вече порасналите – държавата, училището, родители. Какво според теб е продуктивното, което може да се случи с тези ключови фигури? Всички те имат сериозно отражение в живота на децата.  

За съжаление родителите, учителите, местната власт и институциите работят изключително хаотично и нямат обща визия. Когато говорим за обща визия, говорим и за инструмента, който да ни помага да проверяваме как се движим – дали сме на прав път. Нямаме Стратегия за детето, превръшайки децата ни в затворници на нашите необосновани страхове. Оттук нататък влизаме в ситуация, в която всяка заинтересована страна разглежда бъдещето на детето абсолютно индивидуално.

Учителят смята, че е ангажиран да инвестира в обучението на децата в класната стая. Родителят смята, че е отговорен за детето си вкъщи и докато навърши 18 години.

Трябва да се справим с мисленето на родителите, защото и там трябва да се работи много, но пък точно тук има голям напредък. Особено, когато говорим за ролята на бащата… Ролята на бащата през последните години изключително много се промени. Не е тази роля, която сме си представяли едно поколение назад например – че майката и бащата имат две абсолютно противоположни роли, а именно – майката трябва да се грижи за детето, за домакинството, за образованието, а тате е човекът, който се грижи за финансовата част; бащата се прибира вкъщи само да се информира как е в училище и да се поинтересува фиктивно, а всъщност се грижи само за прехраната.

Хубаво е, че тенденциите и у нас, и в Европа последните няколко десетилетия се променят. Най-вече ролята на татковците… Говори се за активно участие на бащата в семейството и в развитието на едно дете.

Тук не мога да не отбележа, че „баща“ и „татко“ за мен са две различни думи. Истината е, че откакто аз съм родител (вече 6 години!), осъзнах, че искам децата ми да ме наричат „тате“. Защото за мен „тате“ и „баща“ не са синоними. Баща може да бъде всеки, ако погледнем генерално. Всеки човек, който може биологично да има семейство, може да бъде баща. Но ти трябва много емоция и много любов за да се превърнеш в  „татко“. Защото таткото е човекът, който се прибира вкъщи и децата казват „Тате, хайде да играем!“ За да можеш наистина да се наречеш „татко“, децата да могат да те оценят като такъв, трябва наистина да си въвлечен в техните преживявания, да ги включваш в нещата, които правиш. С дъщеря ми Мария-Магдалена например сме изключително въвлечени в заниманията си – тя идва сме мен на футбол, а също така е и голяма „мрежарка“, т.е. Участва активно в кампании на НМД. Малкият и брат Спасиан също е тръгнал по нейните стъпки, макар и още на две

В последните две издания на  Годишната среща на децата –   едно от най-голямите събитие на НМД, аз съм с Мими-Маги. Давам й възможност буквално да се забавлява упражнявайки правата си , защото там има страшно много деца от младежката мрежа „Мегафон“, които я въвличат в различни инициативи и детенце всеки път е толкова ентусиазирано и заредено  в следващите месец-два.

Трябва да показваш емоциите, които имаш във връзката си със съпругата, с децата.

– В тази професия и в тази сфера, в която се срещаш с толкова много хора, виждаш ли такива бащи, които са успели изцяло да преформулират един модел, който те не харесват – моделът на “авторитетния“ родител? Много голяма промяна има в поколенията и може би тя е най-контрастна между нас и нашите баби и дядовци. Но между нас са бащите и сякаш те са истински силна спойка между поколения – имаме тези много по-подкрепящи бащи.

Това, което казваш, е абсолютно вярно. Истината е, че това, което си имал като опит, това, което си преживял, това, което си виждал като личен пример… изключително трудно е да излезеш от него. Децата, които са били подложени на насилие вкъщи, в 90% от случаите стават насилници в живота. Момичета, които са живели в семейства, в които бащата е бил насилник, несъзнателно търсят насилник, защото смятат, че това е приемлива роля. Децата, които са имали проблем и с наркотици и с бягство от училище, дори с изостанали когнитивни умения, идват от семейна среда, свързана с насилие. От такъв модел се бяга много трудно и за да избягаш, трябва да разбереш, че този модел не е работещ. И за да разбереш, че този модел не е работещ, трябва да имаш възможност да се запознаеш с хора, които да ти дадат пример, различен от този. Именно това  се опитваме да правим с Мрежата и с кампаниите, които провеждаме.

Прочетете останалата част на интервюто в Част 2.