Татковци на детска градина!

Децата се чувстват много значими, когато в детската градина дойдат татковците им. А бащите се чувстват като малки момчета.

Говорим с Катя Джубелиева, старши учител в детска градина „Пролет“, Панагюрище – една от най-активните в различните инциативи на „Да бъдеш баща“. Катя разказва своя опит и без да иска дава много идеи на колегите си както в детките градини, така и в началните училищни класове. Чуйте я!

Здравейте, Катя, бихте ли се представили?

Казвам се Катя Джубелиева, част съм от педагогическия екип на ДГ „Пролет“, Панагюрище от 1994 г. и  заемам длъжността старши учител. Висшето си образование съм завършила в Пловдив като магистър по  предучилищна педагогика.

Как решихте да започнете работа в детска градина?

Винаги ми е било мечта. Обичам децата и винаги съм искала да бъда при тях.

Детска градина „Пролет“ от Панагюрище е много активна в различни, смислени и страшно симпатични инициативи, свързани с бащинството – защо?

Винаги съм смятала, че семействата трябва да бъдат при нас в детската градина и да участват активно в живота на градината. През октомври 2016 г. попаднах на публикация в социалните мрежи за предстоящата инициатива на „Да бъдеш Баща“. Потърсих в интернет повече информация и бях впечатлена от Вашата работата и от провежданите инициативи и събития. Веднага обсъдих с колегите от екипа, те също бяха прочели публикациите и също се бяха впечатлили. Тук е мястото да споделя нещо, което е важно за мен – ДГ „Пролет“ от 1997 г. е една от малкото градини в страната, които работят по програма „Стъпка по стъпка“, където един от основните акценти на работата е взаимодействието с родителите и в частност – с бащите.

Значи реално вие сте с повече опит, отколкото ние!

Просто работим в една посока, което е важно.

Много Ваши колеги в страната споделят, че с родители се работи трудно. Учителите имат желание да работят, но на практика се вижда, че и практически, и емоционално им е много трудно… Как го правите Вие?

(смее се) Понякога може да е изцеждащо, разбира се. Правим го в името на децата – общуването, отношението и доверието, което изграждаме с родителите, ни помага после в работата с децата и това е много важно, за да се получават нещата.

А защо смятате, че включването на бащи е ценно за децата? В България все още традицията е майката да участва основно в детската градина и училище…

Има такъв момент, да, но според мен бащата е не по-малко значима фигура в живота на детето, така че е много важно. Разбира се, това е до човек – някои бащи са по-склонни веднага да се включат, други малко поизчакват, но като цяло, имаме активно участие и на бащите в нашата работа, особено в „Седмицата на бащата“.

Когато започнахте да каните татковците в градината за първи път, какви бяха реакциите?

Имаше реакции и от двата полюса – имаше и такива, които малко се отдръпват, но като цяло бащите се включиха с ентусиазъм и участваха много активно, то се вижда и по снимките, с голям интерес и желание, и сега, при следващи инициативи, те сами търсят контакти и участие. Преди малко говорих с един баща, който ми се извиняваше даже, че днес бърза, но обеща, че задължително ще си освободи цял ден, за да дойде. Обясних, че присъствието не е задължително, а той каза: „Не, аз искам!“. За мен бащата е много важен за децата, и трябва значението му да се вижда все повече и повече. Нашето общество действително традиционно оставя на майката грижи като детска градина и училище, но мисля, че нещата се променят и не навсякъде е вече така – поне от моя личен опит.

Ако трябва да посъветвате колеги, които още не са канили активно татковците да се включат в живота на една детска градина, какво бихте препоръчала?

Строго индивидуални са, за всеки има индивидуален начин. При нас има значение това, че от години работим в тази посока, и бащите знаят, че градината работи именно така. При нас вратите са широко отворени, родителите могат да дойдат по всяко време и това също помага да се случват нещата. Готова рецепта не съм срещала, може би на емоционално ниво трябва да се работи повече – да обясним на татковците, че за децата е важно, че те са щастливи, когато мъжете са до тях – мисля, че това помага. Защото всеки родител обича детето си и иска то да се чувства щастливо.

А как се чувстват самите мъже, когато са около децата?

Чувстват се прекрасно! Виждам ги, че се заиграват на различните игри. Наскоро правихме апликации заедно с тях, рисунки – те полагат усилия като ученици да се получат нещата и се забавляват заедно с децата прекрасно. Чувстват се много добре – и по снимките си личат нещата. И самият процес ги впечатлява – държат да се получат нещата.

Разкажете ни с няколко думи какви инициативи се случиха при Вас?

През Седмицата на бащата бащите прекараха „Щастливи мигове“ с децата си. С моята група играхме весели игри – строихме, пъзели подреждахме, с влакчета играхме и бащите бяха в свои води – чувстваха се като малки момчета. В група „Мики Маус“ рисуваха забавни рисунки с бащите си. „Веселячетата“ готвиха и си хапнаха сладко-сладко заедно с техните татковци, а „Слънчицата“ припомниха правилата за безопасност на движението с татко полицай и си организираха урок. А наскоро направихме нов проект – за „Часа на Земята“. Работихме през седмицата 20—24 март. Тук също активно се включиха татковците, но бяха много активни и майките, и каки и батковци, дядовци, баби…

Хрумва ли Ви някоя случка, която Ви е останала от преживяванията с татковците и децата?

От скорошните ни занимания – сещам се за един татко, който страшно ме изненада, когато правеха заедно с детето си апликацията – беше толкова прецизен и внимателен, че майка не съм виждала толкова внимателно да работи и се получи една прекрасна апликация, бях впечатлена – той се справи по-добре и от мен!

Вие правите много инициативи по всякакви поводи. Това, че в тези включвате по-активно татковците, променя ли нещо?

Атмосферата в градината става по-различна, когато повече бащи намерят време да дойдат при нас. Когато те се включват в дейности и се забавляват с децата, децата също се чувстват особено значими, а това е изключително важно за нас. Помага много на самочувствието на децата. На тази възраст децата виждат различно майка си баща си – и мама, и татко са незаменими по свой уникален начин.

За нас винаги е била важна училищната общност в нейната цялост – децата в центъра, родителите, и учителите, които водят процеса…

Взаимодействието между нас и родителите става по-пълноценно. Опознаваме се, бариерите падат, особено бащите, които не са свикнали да ги каним и първоначално стоят малко настрана, и така възпитаваме по-пълноценно децата, уеднаквяваме си изискванията с тези на родителите. Просто бариерите падат, което е важно, защото всичко е в името на това децата да бъдат щастливи и да се чувстват добре.

Знаем, че не винаги всички бащи успяват да се отзоват на поканите. Какво бихте препоръчала да се направи, ако бащата или друг значим за някое дете мъж не може да присъства на инициатива?

Бих поканила майката. Все пак всичко се случва, действително не винаги всички могат да се отзоват, нормално е. Майките и децата също се забавляват чудесно, а могат да изработят и заедно нещо за таткото или друг важен мъж.

Какво бихте казала на колегите от детските градини и училища в България, които все още не са участвали в кампанията?

Най-искрено ги каня! Нека всички се включват активно в предстоящите инициативи на „Да бъдеш баща“, защото усещането наистина е зареждащо, ползотворно е, особено по посока на работа със семействата и децата. Атмосферата е прекрасна и колегите ще останат доволни.

Желаете ли да допълните нещо към нашия разговор?

Благодаря на целия екип за това, което правите! От името на нашия екип – благодаря за удоволствието, че работим заедно. Сигурна съм, че ще продължим, защото и вие, и ние работим за децата и тяхното щастие.